Манифест на Комунистическата партия

[Жорката]

МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

КАРЛ МАРКС

ФРИДРИХ ЕНГЕЛС





ПРЕДГОВОР КЪМ НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ ОТ 1872 ГОДИНА



Съюзът на комунистите, интернационално работническо обединение, което при тогавашните условия, естествено, можеше да бъде само тайно обединение, на състоялия се през ноември 1847г. в Лондон конгрес възложи на долуподписаните да съставят предназначена за публикуване подробна теоретична и практическа партийна програма. Така възникна следващият по-долу „Манифест",чийто ръкопис бе изпратен за отпечатване в Лондон няколко седмици преди Февруарската революция.Обнародван най- напред на немски, той претърпя на тоя език в Германия, Англия и Америка най-малко дванадесет различни издания. На английски излезе най-напред през 1850 г. в Лондон в „Red publican", преведен от мис Хелън Макфърлейн, а след това през 1871г. в най- малко три различни превода в Америка. На френски за пръв път излезе в Париж малко преди Юнското въстание от 1848г., а неотдавна — в нюйоркския „Le Socialiste". Подготвя се нов превод. На полски излезе в Лондон малко след първото му немско издание. На руски — в Женева през шестдесетте години. На датски бе преведен също наскоро след излизането му. Колкото и много да са се изменили условията през последните двадесет и пет години, развитите в този „Манифест" най-общи основни принципи си остават, общо взето, и днес напълно правилни. Тук-таме нещо би трябвало да се поправи. Практическото приложение на тези основни принципи — както се заявява в самия „Манифест" — навсякъде и всякога ще зависи от съществуващите исторически условия и затова в него изобщо не се придава особено значение на революционните мерки, предложени в края на 11 раздел. Днес този пасаж в много отношения би гласял другояче. При грамадното развитие на едрата индустрия през последните двадесет и пет години и засилващото се наред с него партийно организиране на работническата класа, при придобития практически опит най- напред от Февруарската революция, а след това още повече от Парижката комуна, когато пролетариатът за пръв път държа политическата власт в течение на два месеца, днес тази програма на места е остаряла. Комуната по-специално доказа, че „,работническата класа не може просто да завладее готовата държавна машина и да я постави в движение за своите собствени цели". (Вж. „Гражданската война във Франция. Възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация", немско издание, с. 19, където това е развито по-широко.) Освен това от само себе си се разбира, че критиката на социалистическата литература е за днешно време непълна, тъй като стига само до 1847г.; също и бележките за позицията на комунистите към различните опозиционни партии (раздел IV), макар в основните си линии да са правилни и днес, все пак за практическото им осъществяване са вече остарели, защото политическото положение се е променило напълно и историческото развитие премахна от световната сцена повечето от изброените там партии. Впрочем „Манифестът" е исторически документ, който, смятаме, че нямаме вече право да променяме. Едно по-късно издание може би ще бъде съпроводено с увод, обхващащ периода от 1847г. до днес; настоящото издание дойде за нас толкова неочаквано, че нямахме време да направим това.

Лондон, 24 юни 1872 г.

Карл Маркс, Фридрих Енгелс





МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма. Всички сили на старата Европа са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак: папата и царят, Матерних и Гизо, френските радикали и германските полицаи.

Къде има опозиционна партия, която да не е била охуляна от своите намиращи се на власт противници като комунистическата? Къде има опозиционна партия, която да не е отвръщала както на по-напредничавите хора от опозицията, така и на своите реакционни противници с дамгосващото обвинение в комунизъм?

От тоя факт произтичат две неща.

Всички европейски сили вече признават, че комунизмът е сила.

Крайно време е вече комунистите открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели, своите стремежи и на приказките за призрака да поставят един манифест на самата партия.

За тази цел в Лондон се събраха комунисти от най-различни народности и съставиха следния „Манифест”, който се обнародва и на английски, френски, немски, италиански, фламандски и датски език.















I БУРЖОА И ПРОЛЕТАРИИ*





Историята на всички досегашни общества** е история на класови борби. Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор*** и калфа, накратко — потисници и потиснати са се намирали в постоянен антагонизъм един към друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, борба, която винаги е завършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.



(* Под буржоазия се разбира класата на съвременните капиталисти, които притежават средствата за обществено производство и използват наемен труд. Под пролетариат- класата на съвременните наемни работници, които, тъй като не притежават средства за производство, са принуден да продават своята работна сила, за да могат да живеят (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г. ) Историята на всички досегашни общества**



(** Т. е., по-точно казано, цялата история, дошла до нас, във формата на писмени източници. В 1847 г. предисторията на обществото обществената организация, която е предшествувала цялата писана история беше все още почти съвсем непозната. Оттогава насам Хакстхаузен откри общинното земевладение в Русия. Маурер доказа, че тя е обществената основа, която е била изходна точка в историческото развитие на всички германски племена, и постепенно беше установено, че селските общини със съвместно владение на земята са били първобитната форма на обществото от Индия до Ирландия. Най-после вътрешната организация на това примитивно комунистическо общество в нейната типична форма беше изяснена в Моргановото откритие за истинската същност на рода и за неговото положение в племето, което откритие беше венецът на цялото му изследване. С разпадането на тази първобитна община започва разделянето на обществото на отделни и в края на краищата антагонистични една на друга класи. Аз се опитах да проследя процеса на това разпадане в книгата си "Произход на семейството, частната собственост и държавата", второ издание. Щутгарт, 1886г. (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.))



В по-раншните исторически епохи почти навсякъде намираме пълно подразделяне на обществото на различни съсловия, многообразно степенуване на различните обществени положения. В древния Рим имаме патриции, конници, плебеи, роби; в средновековието — феодали, васали, цехови майстори***, калфи, крепостни селяни, а освен това в почти всяка от тези класи — особено степенуване.



*** Цеховият майстор е пълноправен член на цеха, майстор в цеха, а не негов началник. (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.)



Съвременното буржоазно общество, възникнало из недрата на загиващото феодално общество, не премахна класовите противоречия. То само постави нови класи, нови условия на потисничеството, нови форми на борбата на мястото на старите.

Нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава обаче с това, че тя опрости класовите противоречия. Цялото общество все повече и повече се разделя на два големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга класи — буржоазия и пролетариат.

От крепостните на средновековието произлязоха гражданите на първите градове, от това съсловие на граждани се развиха първите елементи на буржоазията.

Откриването на Америка и морския път около Африка създадоха ново поприще за възхождащата буржоазия. Итиндийският и китайският пазар, колонизирането на Америка, размяната с колониите, умножаването на средствата за размяна и изобщо на стоките придадоха на търговията, на корабоплаването, на индустрията непознат дотогава размах, а с това предизвикаха бързо развитие на революционния елемент в разпадащото се феодално общество.

Дотогавашната феодална или цехова организация на индустрията вече не можеше да задоволи потребностите, които нарастваха с новите пазари. На нейно място се появи манифактурата. Цеховите майстори бяха изтикани от промишленото средно съсловие; разделението на труда между различните корпорации изчезна и бе заменено с разделението на труда в отделната работилница.

Но все повече се разрастваха пазарите, все повече растяха потребностите. И манифактурата вече не можеше да ги задоволи. Тогава парата и машините извършиха революция в индустриалното производство. На мястото на манифактурата се появи съвременната едра индустрия, на мястото на индустриалното средно съсловие се появиха индустриалните милионери, шефовете на цели индустриални армии, съвременните буржоа.

Едрата индустрия създаде световния пазар, подготвен с откриването на Америка. Световният пазар предизвика колосално развитие на търговията, корабоплаването и сухопътните съобщения. То от своя страна доведе до ново разширение на индустрията и колкото повече се разширяваха индустрията, търговията, корабоплаването, железниците, толкова повече се развиваше буржоазията, толкова повече тя умножаваше своите капитали, изтикваше на заден план всички наследени от средновековието класи.

Следователно виждаме, че самата съвременна буржоазия е продукт на дълго развитие, на редица преврати в начина на производство и размяна.



Всеки от тези стадии в развитието на буржоазията се придружаваше от съответен политически напредък. Потиснато съсловие при господството на феодалите, въоръжена и самоуправляваща се асоциация в комуната*, тук — независима градска република*, там — трето, данъкоплатно съсловие на монархията**, след това през време на манифактурата — противовес на аристокрацията в съсловната или в абсолютната монархия, главна основа на големите монархии изобщо, буржоазията най-после, след създаването на едрата индустрия и на световния пазар, си извоюва изключителното политическо господство в съвременната представителна държава. Съвременната държавна власт е само комитет, който управлява общите работи на цялата буржоазна класа.



*"Комуни" се наричали възникналите във Франция градове дори още преди да са били извоювали от своите феодали и майстори местно самоуправление и политически права като "трето съсловие". Общо казано, тук като типична страна за икономическото развитие на буржоазията е взета Англия, и като типична страна за нейното политическо развитие Франция. (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888г.)

Комуна - Така градските жители на Италия и Франция наричали своите градски общини, след като откупили или извоювали от своите феодали първите права на самоуправление. (Бележка на Енгелс към немското издание от 1890г.)



**Под „съсловна монархия” през времето на манифактурата се разбира монархия с представители на отделните съсловия (духовенство, аристокрация и „трето съсловие”, т.е. буржоазията) в съвещателните органи на кралската власт.



Буржоазията изигра в историята извънредно революционна роля.

Навсякъде, където дойде на власт, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални връзки, които връзваха човека за неговите естествени повелители, и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното "плащане в брой". Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните дарения и придобити свободи постави само една свобода — безсъвестната свобода на търговията. С една, дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна, пряка и бездушна експлоатация.

Буржоазията свали свещения ореол от всички видове дейност, смятани досега за почтени и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници.

Буржоазията смъкна от семейните отношения трогателно-сантименталното було и ги сведе до чисто парични отношения.

Буржоазията разкри, че бруталната проява на сила в средновековието, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в най-голямата леност. Едва буржоазията доказа какво може да постигне дейността на хората. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи*



*Кръстоносни походи – големи военни и грабителски експедиции през XI-XIII век към Близкия Изток, възглавявани от папската власт и организирани уж за „освобождение” на „светата земя” (Палестина). В тези кръстоносни походи участвали различни класи на феодално общество, всяка от които преследвала свои собствени цели: феодалите търсели ново земевладение, търговците – нови пазари, обезземлените селяни – работна земя.



Буржоазията не може да съществува, ако непрекъснато не революционизира средствата за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Неизменното запазване на стария начин на производство е било, напротив, първото условие за съществуване на всички предишни индустриални класи. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички други епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения.

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки.

Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на индустрията националната почва. Старинните национални отрасли на индустрията са унищожени и се унищожават с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане става въпрос на живот за всички цивилизовани нации индустрии, които преработват вече не местни суровини, а суровини от най-далечни зони и фабрикатите на които се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите, задоволявани с местни продукти потребности се появяват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най- различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все повече невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.

С бързото усъвършенствуване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските. Ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, с която принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоя буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у тях си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава свят по свой образ и подобие.

Буржоазията подчини селото на господството на града. Тя създаде огромни градове, тя увеличи във висока степен броя на градското население в сравнение със селското и по този начин изтръгна значителна част от населението от идиотизма на селския живот. Както направи селото зависимо от града, така тя направи варварските и полуварварските страни зависими от цивилизованите, селските народи — зависими от буржоазните народи. Изтока зависим от Запада.

Буржоазията все повече и повече премахва разпокъсаността на средствата за производство, на собствеността и на населението. Тя агломерира населението, централизира средствата за производство и концентрира собствеността в ръцете на малцина. Необходима последица от това беше политическата централизация. Независими, свързани почти само със съюзни отношения области с различни интереси, закони, правителства и мита бяха набутани в една нация, с едно правителство, с едно законодателство, с един национален класов интерес, с една митническа граница.

През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по- масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машини, прилагане на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, разораване на цели части на света, превръщане на реките в плавателни, цели, сякаш измъкнати изпод земята човешки маси — кой по-раншен век е могъл да подозира. че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили!

И тъй, ние видяхме, че средствата за производство и размяна, върху основата на които възникна буржоазията, са създадени във феодалното общество. На известно стъпало от развитието на тези средства за производство и размяна отношенията, в които феодалното общество е произвеждало и разменяло, феодалната организация на земеделието и манифактурата, с една дума, феодалните отношения на собственост престанаха да отговарят вече на развилите се производителни сили. Те спъваха производството, вместо да го подпомагат. Те се превърнаха също в окови за него. Тези окови трябваше да бъдат разбити — и бяха разбити.

На тяхно място се появи свободната конкуренция със съответствуващия и обществен и политически строй, с икономическото и политическото господство на буржоазната класа.

Пред нашите очи се извършва подобно движение. С буржоазните отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост съвременното буржоазно общество, което като с магия създаде такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили. От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнените условия за буржоазията и за нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи. които със своето периодично повтаряне все по- заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. При търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. При кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-раншни епохи би се сторила абсурдна — епидемията на свръхпроизводството. Обществото изведнъж се оказва върнато назад в състояние на внезапно настъпило варварство; сякаш глад, всеобща унищожителна война са му отнели всички средства за живот, индустрията, търговията изглеждат унищожени - и защо? Защото обществото притежава твърде много цивилизация, твърде много средства за живот, твърде много индустрия, твърде много търговия. Производителните сили, които се намират в негово разположение, вече не служат за развитието на буржоазните имуществени отношения; напротив, те са станали прекомерно огромни за тия отношения и последните ги спъват; а когато преодолеят тази спънка, те разстройват цялото буржоазно общество, поставят под заплаха съществуването на буржоазната собственост. Буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство. Как буржоазията преодолява кризите? От една страна, като принудително се унищожават маса производителни сили; от друга страна, като се завладяват нови пазари и по-основно се експлоатират старите пазари. А как? Като подготвя по-всестранни и по-съкрушителни кризи и намалява средствата за предотвратяване на кризите.

Оръжието, с което буржоазията повали феодализма, сега се насочва против самата буржоазия.

Но буржоазията не само изкова оръжието, което и носи смърт; тя създаде и хората, които ще насочат срещу нея това оръжие — съвременните работници, пролетарийте

Успоредно с развитието на буржоазията, т.е. на капитала, се развива и пролетариатът, класата на съвременните работници, които могат да съществуват само докато намират работа, а намират работа само докато техният труд увеличава капитала. Тези работници, които са принудени да се продават на парче, са стока като всеки друг, търговски артикул и затова също са изложени на всички превратности на конкуренцията, на всички колебания на пазара.

Вследствие разширяващото се прилагане на машините и разделението на труда трудът на пролетариите е загубил всякакъв самостоен характер, а с това и всякаква привлекателност за работника. Работникът става прост придатък към машината, от него се искат само най-прости, най-еднообразни, най-лесно усвояващи се похвати. Затова разходите за работника се ограничават почти само със средствата за живот, от които той се нуждае за своята издръжка и за продължението на рода си. Но цената на всяка стока, следователно и на труда 13 е равна на нейните производствени разходи. Затова колкото повече нараства непривлекателността на труда, толкова повече намалява работната заплата. Нещо повече: колкото повече нараства прилагането на машините и разделението на труда, толкова повече нараства и количеството на труда било чрез увеличаване на работните часове, било чрез увеличаване на искания за дадено време труд, чрез ускоряване хода на машините и т. н.

Съвременната индустрия превърна малката работилница на патриархалния майстор в голямата фабрика на индустриалния капиталист. Натъпканите във фабриката работнически маси са организирани по войнишки. Като редници на индустриалната армия те са поставени под надзора на цяла йерархия от подофицери и офицери. Те са роби не само на буржоазната класа, на буржоазната държава, но и всеки ден, всеки час ги поробват машината, надзирателят и преди всичко самият отделен буржоа фабрикант. Този деспотизъм е толкова по-дребнав, по-омразен и по- ожесточаващ, колкото по-открито прокламира за своя цел печалбата.

Колкото по-малко сръчност и проява на сила иска ръчният труд, т.е. колкото повече се развива съвременната индустрия, толкова повече трудът на жените и децата измества труда на мъжете. Различията на пол и възраст нямат вече никакво обществено значение за работническата класа. Има само работни инструменти, които в зависимост от своята възраст и пол имат различни разходи.

Когато експлоатирането на работника от фабриканта стигне дотам, че работникът получи в брой своята работна заплата, тогава върху него се нахвърлят другите части на буржоазията — домопритежателят, бакалинът, заложният кредитор и т.н.

Досегашните низши слоеве от средното съсловие: дребните индустриалци, търговци и рентиери, занаятчиите и селяните — всички тези класи изпадат в редовете на пролетариата отчасти защото малкият им капитал е недостатъчен за едра индустрия и не издържа конкуренцията с по-едрите капиталисти, отчасти защото тяхната професионална сръчност се обезценява от новите начини на производство. Така пролетариатът се рекрутира от всички класи на населението.

Пролетариатът преминава различни стадии на развитие. Неговата борба срещу буржоазията започва с неговото съществуване.

В началото се борят отделни работници, след това работниците от една фабрика, след това работниците от цял отрасъл на труда в едно населено място против отделния буржоа, който непосредствено ги експлоатира. Те насочват своите удари не само срещу буржоазните производствени отношения, но и срещу самите средства за производство; те унищожават конкуриращите чуждестранни стоки, разрушават машините, подпалват фабриките, стремят се отново да извоюват загубеното положение на средновековния работник.

На този стадий работниците образуват разпръсната по цялата страна и разединена от конкуренцията маса. Сплотяването на работническите маси не е още последица от тяхното собствено обединяване, а последица от обединяването на буржоазията, която, за да постигне собствените си политически цели, трябва — и засега още може — да привежда в движение целия пролетариат. На този стадий следователно пролетариите се борят не срещу своите врагове, а срещу враговете на своите врагове — срещу остатъците от абсолютната монархия, против земевладелците, не индустриалните буржоа, дребните буржоа. Следователно цялото историческо движение се съсредоточава в ръцете на буржоазията; всяка така извоювана победа е победа на буржоазията.

Но с развитието на индустрията пролетариатът не само нараства числено; той се струпва на големи маси, неговата сила расте и той все повече я чувствува. Интересите и положе- нието на пролетариата в живота все повече се изравняват, тъй като машините все повече заличават различията в труда и почти навсякъде смъкват работната заплата до еднакво ниско равнище. Растящата конкуренция между буржоата и произтичащите от нея търговски кризи правят работната заплата на работниците все по- неустойчива; все по-бързо развиващото се, непрекъснато усъвършенствуване на машините прави цялото им положение в живота все по-несигурно; сблъскванията между отделния работник и отделния буржоа все повече вземат характер на сблъсквания между две класи. Работниците започват с това, че образуват коалиции* против буржоазията; те се борят съвместно за защита на своята работна заплата.



*В английското издание от 1888г. след думата „коалиции" е прибавено: "(професионални съюзи)". Ред



Те основават дори постоянни асоциации, за да си осигурят средства в случай на вълнения. На места борбата преминава в бунтове.

От време на време работниците побеждават, но тези победи са само преходни. Същинският резултат от тяхната борба не е непосредственият успех, а все повече разширяващото се обединение на работниците. За него спомагат нарастващите съобщителни средства, които създава едрата индустрия и които свързват едни с други работниците от различните места. Дори само тази връзка е достатъчна, за да се централизират многобройните локални борби, които навред имат еднакъв характер, в национална, в класова борба. А всяка класова борба е политическа борба. И обединението, за което20 на градските жители от средновековието с техните междуселски пътища бяха необходими векове, съвременните пролетарии постигат благодарение на железниците само за няколко години.

Тази организация на пролетариите в класа, а с това и в политическа партия, всяка минута наново се руши от конкуренцията между самите работници. Но тя възниква отново и отново — по-силна, по-здрава, по- могъща. Като използва разединението сред самата буржоазия, тя налага признаването по законодателен път на отделни интереси на работниците. Например закона за десетчасовия работен ден в Англия.

Изобщо сблъсъците в старото общество подпомагат по най-различен начин развитието на пролетариата. Буржоазията се намира в непрекъсната борба: отначало против аристокрацията, по-късно против ония части от самата буржоазия, чиито интереси влизат в противоречие с напредъка на индустрията, и винаги — против буржоазията на всички чужди страни. Във всички тези борби тя е принудена да се обръща към пролетариата, да се ползва от неговата помощ и така да го въвлича в политическото движение. Следователно тя сама предава на пролетариата елементи на своето собствено образование*, т.е. оръжие против самата себе си.



*В английското издание от 1888г вместо „елементи на своето собствено образование" е казано „елементи на своето собствено политическо и общо образование". Ред.



По-нататък, както видяхме, напредъкът на индустрията смъква в редовете на пролетариата цели слоеве от господствуващата класа или поне поставя под заплаха условията на техния живот. Те също предават на пролетариата маса елементи на образование.

И най-после във времена, когато класовата борба се приближава до развръзка, разложителният процес сред господствуващата класа, в цялото старо общество, добива такъв бурен, такъв остър характер, че една малка част от господствуващата класа се отказва от нея и се присъединява към революционната класа, към онази класа, на която принадлежи бъдещето. Затова както по-рано част от аристокрацията премина на страната на буржоазията, така сега част от буржоазията преминава на страната на пролетариата, именно част от буржоата идеолози, които са се издигнали до теоретическото разбиране на цялото историческо движение.

От всички класи, които днес противостоят на буржоазията, само пролетариатът е наистина революционна класа. Останалите класи западат и загиват с развитието на едрата индустрия, а пролетариатът е неин собствен продукт.

Средните съсловия: дребният индустриалец, дребният търговец, занаятчията, селянинът- всички те се борят против буржоазията, за да спасят от гибел своето съществуване като средни съсловия. Те следователно не са революционни, а консервативни. Нещо повече, те са реакционни: те се стремят да върнат назад колелото на историята. А ако са революционни, те са такива дотолкова, доколкото им предстои да преминат в редовете на пролетариата, доколкото защищават не своите сегашни, а своите бъдещи интереси, дотолкова изоставят свое- то собствено гледище, за да застанат на гледището на пролетариата.

Лумпенпролетариатът, този пасивен продукт на загниването на най-низшите слоеве на старото общество, ще бъде на места въвлечен от пролетарската революция в движението, но по силата на цялото си положение в живота той ще е много по- склонен да се продава за реакционни машинации.

Условията на живот на старото общество са вече унищожени в лицето на условията на живот на пролетариата. Пролетарият няма собственост; неговото отношение към жена и деца няма вече нищо общо с буржоазните семейни отношения; съвременният индустриален труд, съвременното капиталистическо иго — еднакво и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в Германия — са заличили у него всякакъв национален характер. Законите, моралът, религията са за него само буржоазни предразсъдъци, зад които също се крият буржоазни интереси.

Всички предишни класи, след като завладеели господството, се стремели да осигурят вече придобитото си положение в живота, като подчинят цялото общество на условията на своя начин на присвояване. Пролетариите могат да завладеят обществените производителни сили само като унищожат своя собствен досегашен начин на присвояване, а с това и целия досегашен начин на присвояване. Пролетариите нямат нищо свое, което да охраняват; те трябва да разрушат всичко, което досега е охранявало и осигурявало частната собственост.

Всички досегашни движения са били движения на малцинствата или в интерес на малцинства. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Пролетариатът, най-низшият слой на съвременното общество, не може да се вдигне, не може да се изправи, без да бъде хвърлена във въздуха цялата надстройка от слоевете, които образуват официалното общество.

Макар и не по съдържание, по форма борбата на пролетариата против буржоазията е на първо време национална борба. Пролетариатът на всяка страна трябва, естествено, най-напред да се справи със своята собствена буржоазия.

Като очертахме най-общите фази в развитието на пролетариата, ние проследихме повече или по-малко прикритата гражданска война в съществуващото общество до точката, когато тя избухва в открита революция и с насилствено събаряне на буржоазията пролетариатът установява своето господство.

Всички досегашни общества са почивали, както видяхме, на антагонизма между потискащи и потиснати класи. Но за да може една класа да бъде потискана, трябва да и бъдат осигурени условия, при които тя да може да влачи поне своето робско съществуване. При крепостничеството крепостният селянин с труда се добра до положението на член на комуната, както дребният буржоа под игото на феодалния абсолютизъм се добра до положението на буржоа.

Съвременният работник, напротив, не се издига с напредъка на индустрията, а пада все по-ниско под условията за съществуване на своята собствена класа. Работникът става паупер и пауперизмът расте още по-бързо от населението и богатството. Това ясно показва, че буржоазията е неспособна да остане и занапред господствуваща класа на обществото и да налага на цялото общество условията за живот на своята класа като регулиращ закон. Тя е неспособна да господствува, защото е неспособна да осигури на своя роб дори робско съществуване и защото е принудена да го остави да изпадне до такова положение, при което тя трябва да го храни, вместо той нея да храни. Обществото не може вече да живее под нейната власт, т.е. нейният живот е вече несъвместим с обществото.

Основно условие за съществуване и господство на буржоазната класа са натрупването на богатството в ръцете на частни лица, образуването и увеличаването на капитала; условието за съществуване на капитала е наемният труд. Наемният труд почива изключително върху конкуренцията между работниците. Напредъкът на индустрията, чийто неволен и безсилен да му се съпротивява носител е буржоазията, заменя изолирането на работниците през конкуренцията с тяхното революционно обединяване чрез асоциацията. Така с развитието на едрата индустрия изпод краката на буржоазията се изтръгва самата основа, върху която тя произвежда и присвоява продуктите. Тя произвежда преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни.



II ПРОЛЕТАРИИ И КОМУНИСТИ



Какви са отношенията между комунистите и пролетариите изобщо?

Комунистите не са особена партия, противостояща на другите работнически партии.

Те нямат интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.

Те не установяват никакви особени* принципи, по които биха искали да оформят пролетарското движение.



*В английското издание от 1888 г. вместо „особени" е казано „сектантски". Ред



Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че, от една страна, в борбата на пролетариите от различните нации те изтъкват и отстояват общите, независещи от националността интереси на целокупния пролетариат, от друга страна, по това, че на различните степени на развитие, през които преминава борбата между пролетариата и буржоазията, те винаги застъпват интересите на цялото движение.

Следователно в практическо отношение комунистите са най-решителната, винаги тласкаща напред* част на работническите партии във всички страни; в теоретическо отношение те имат пред останалата маса на пролетариата това предимство, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение.



*В английското издание от 1888 г. вместо думите "винаги тласкаща на пред" е казано "най-напредничавата". Ред.



Най-близката цел на комунистите е същата, каквато е на всички останали пролетарски партии: оформяване на пролетариата в класа, събаряне господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата.

Теоретичните положения на комунистите съвсем не почиват върху идеи, върху принципи, измислени или открити от един или друг световен реформатор.

Те са само общ израз на действителните отношения на водеща се класова борба, на извършващо се пред нашите очи историческо движение. Премахването на старите отношения на собственост не е нещо, присъщо изключително на комунизма.

Всички отношения на собственост са претърпявали постоянна историческа смяна, постоянно историческо изменение.

Например Френската революция премахна феодалната собственост, като я замени с буржоазна.

Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост.

Но съвременната буржоазна частна собственост е последният и най-пълен израз на производството и присвояването на продуктите, които почиват върху класови антагонизми, върху експлоатацията на едни хора от други*.



* В английското издание от 1888 г. вместо „на едни хора от други" е казано „на мнозинството от малцинството". Ред.



В тоя смисъл комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост.

Нас, комунистите, ни упрекват, че сме искали да премахнем лично придобитата, изработена със свой труд собственост, собствеността, която била основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност.

Изработена, придобита, припечелена със свой труд собственост! За дребнобуржоазната, дребноселската собственост ли говорите, която предхождаше буржоазната собственост? Нея няма нужда да я премахваме — развитието на индустрията я премахна и всекидневно я премахва.

Или говорите за съвременната буржоазна частна собственост?

Но нима наемният труд, трудът на пролетария, му създава собственост? Ни най-малко. Той създава капитал, т. е. собствеността, която експлоатира наемния труд, която може да се увеличава само при условие че поражда нов наемен труд, за да го експлоатира отново. Собствеността в съвременния си вид се движи в противоположността между капитал и наемен труд. Да разгледаме двете страни на тая противоположност.

Да бъдеш капиталист — това значи да заемаш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е съвместен продукт и може да бъде приведен в движение само от общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка — само от общата дейност на всички членове на обществото.

Тъй че капиталът не е лична, а обществена сила.

Следователно, ако капиталът бъде превърнат в съвместна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, това не е превръщане на лична собственост в обществена. Изменя се само общественият характер на собствеността. Тя загубва своя класов характер.

Преминаваме към наемния труд.

Средната цена на наемния труд е минимумът на работната заплата, т. е. сумата от ония средства за живот, които са необходими за поддържане живота на работника като работник. Следователно онова, което наемният работник присвоява в резултат на своята дейност, стига само за възпроизвеждане на неговия живот. Ние в никакъв случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота — присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господствуващата класа изискват това.

В буржоазното общество живият труд е само средство за увеличаване на натрупания труд. В комунистическото общество натрупаният труд е само средство за разширяване, за обогатяване, за повишаване на жизненото равнище на работниците.

Тъй че в буржоазното общество миналото господствува над настоящето, а в комунистическото общество — настоящето над, миналото. В буржоазното общество капиталът има самостоятелност и индивидуалност, докато трудещият се индивид е лишен от самостоятелност и е обезличен.

И премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права. Наистина касае се за премахване на буржоазната личност, на буржоазната самостоятелност, на буржоазната свобода.

В рамките на днешните буржоазни производствени отношения под свобода разбират свобода на търговията, свобода на покупката и продажбата.

Но отпадне ли търгашеството — отпада и свободното търгашество. Приказките за свободно търгашество, както и всички други надути речи на нашите буржоа за свобода имат изобщо смисъл само относно несвободното търгашество, относно потиснатия градски жител от средновековието, но не и относно комунистическото премахване на търгашеството, на буржоазните производствени отношения и на самата буржоазия.

Вие се ужасявате, че ние искаме да премахнем частната собственост. Но във вашето сегашно общество частната собственост е премахната за девет десети от неговите членове; тя съществува тъкмо защото не съществува за девет десети. Вие ни упреквате следователно, че искаме да премахнем една собственост, която предполага като необходимо условие липсата на собственост у огромното мнозинство на обществото.

С една дума, вие ни упреквате, че искаме да премахнем вашата собственост. Да, ние наистина искаме това.

От момента, когато трудът вече не ще може да бъде превръщан в капитал, в пари, в поземлена рента, накратко — в обществена сила, която може да бъде монополизирана. т. е. от момента, когато личната собственост вече не ще може да се превръща в буржоазна собственост — от този момент, заявявате вие, личността е унищожена.

Следователно признавате, че под личност вие не разбирате нищо друго освен буржоата, буржоазния собственик. А тази личност наистина трябва да бъде унищожена.

Комунизмът не отнема на никого възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване да се поробва чужд труд.

Възразяват, че с премахването на частната собственост щяла да престане всякаква дейност и да настъпи всеобщ мързел.

Ако е така, буржоазното общество би тряб- вало отдавна да е загинало от мързел: защото в него онзи, който се труди, нищо не придобива — а онзи, който придобива, не се труди. Всички опасения се свеждат до тавтологията, че щом няма вече капитал, няма да има вече наемен труд.

Всички възражения против комунистическия начин на присвояване и производство на материалните продукти се разпростират също и върху присвояването и производството на духовните продукти. Както премахването на класовата собственост е за буржоата премахване на самото производство, така и премахването на класовото образование е за него тъждествено на премахването на образованието изобщо.

Образованието, за чиято загуба той се вайка, е за грамадното мнозинство подготвянето на човека за превръщане в машина.

Но не спорете с нас, като преценявате премахването на буржоазната собственост от гледище на вашите представи за свобода, образование, право и т. н. Самите ваши идеи са продукт на буржоазните отношения на производство и собственост, също както и вашето право е само издигнатата в закон воля на вашата класа — воля, чието съдържание се определя от материалните условия на живот на вашата класа.

Вашата пристрастна представа, при която превръщате своите производствени и собственически отношения от исторически, приходящи в процеса на производството отношения във вечни закони на природата и разума, вие споделяте с всички загинали, господствували някога класи. Това, което добре знаете за античната, за феодалната собственост, вие вече не смеете да го разберете, когато се касае за буржоазната собственост.

Премахване на семейството! Дори и най- радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.

Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частното присвояване. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.

Буржоазното семейство, разбира се, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала. Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление. Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения.

А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от пряката или косвена намеса на обществото посредством училището и т. н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието, изтръгват го от влиянието на господствуващата класа.

Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в чисто и просто търговски артикули и работни инструменти. Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените — крещи ни в хор цялата буржоазия. Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, разбира се, мисли, че и участта на жените ще бъде такава. Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство. Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените при комунистите.

Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените тя почти винаги е съществувала. Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници — за официалната проституция и да не говорим, — намират най- голямо удоволствие в това взаимно да съблазняват съпругите си.

Буржоазният брак е в действителност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че вместо лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т. е. официалната и неофициалната проституция.

По-нататък, упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността. Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат. Тъй като пролетариатът трябва най-напред да завоюва политическото господство, да се издигне до положението на национална класа*, да се конституира като нация, той самият вече е национален, макар и съвсем не в буржоазния смисъл. Националната обособеност и противоположностите между народите все повече изчезват с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с уеднаквяването на индустриалното производство и съответствуващите на него условия на живот.



*В английското издание от 1888 г. е казано: „до положението на ръководна класа на нацията". Ред.



Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Обединените действия, поне на цивилизованите страни, е едно от първите условия за неговото освобождение. Съответно с премахването на експлоатацията на един индивид от друг ще се премахне и експлоатацията на една нация от друга.

Заедно с противоположността между класите в нациите ще отпаднат и враждебните отношения между нациите.

Обвиненията против комунизма, отправяни от религиозни, философски и изобщо от идеологични гледища, не заслужават подробно разглеждане.

Нужно ли е дълбоко вникване, за да се разбере, че заедно с условията на живота на хората, заедно с техните обществени отношения, с тяхното обществено битие се изменят и техните представи, възгледи и понятия — с една дума, тяхното съзнание?

Какво друго доказва историята на идеите, ако не това, че духовното производство се преобразява заедно с материалното?

Господствуващи идеи на дадено време винаги са били само идеите на господствуващата класа.

Говори се за идеи, които революционизират цялото общество; с това само се изразява фактът, че в недрата на старото общество са се образували елементите на ново общество, че заедно с разпадането на старите условия на живот се разпадат и старите идеи.

Когато древният свят вече вървеше към залез, старите религии бяха победени от християнската религия. Когато в ХVIII в. идеите на Просвещението побеждаваха християнските идеи, феодалното общество водеше борбата си на живот и смърт с революционната тогава буржоазия. Идеите за свобода на съвестта и религията изразяваха само господството на свободната конкуренция в областта на знанието.

„Но", ще ни кажат, „наистина религиозните, моралните, философските, политическите, правните и т. н. идеи са се видоизменяли в хода на историческото развитие. Обаче религията, моралът, философията, политиката, правото винаги са се запазвали при това непрекъснато изменение.

При това съществуват вечни истини като свобода, справедливост и т.н., които са общи за всички обществени строеве.

А комунизмът премахва тези вечни истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на целия досегашен ход на историческото развитие."

До какво се свежда това обвинение?

Историята на всички досегашни общества се е движила в класови противоречия, които в разните епохи са вземали различни форми.

Но каквато и форма да са вземали те, експлоатацията на една част от обществото от друга е общ факт за всички минали векове. Затова нищо чудно, че общественото съзнание на всички векове въпреки цялото разнообразие и различие се движи в определени общи форми, във форми на съзнанието, които напълно ще изчезнат само с окончателното изчезване на класовия антагонизъм. Комунистическата революция е най- радикалното скъсване с наследените от миналото отношения на собственост; нищо чудно, че в процеса на своето развитие тя най-радикално скъсва с идеите, наследени от миналото. Но да оставим възраженията на буржоазията против комунизма.

По-горе вече видяхме, че първата крачка в работническата революция е издигането на пролетариата до господствуваща класа, извоюването на демокрацията.

Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т. е. на организирания като господствуваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили.

Разбира се, това може да стане на първо време само с деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните производствени отношения, т. е. чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението надрастват самите себе си* и са неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство.



* В английското издание от 1888 г. тук е добавено „и правят необходими по- нататъшните атаки срещу стария обществен строй". Ред.



Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни. Все пак в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:

1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, разораване на целините и подобряване на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединяване на земеделието с индустрията, съдействуване за постепенно премахване на различието между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т. н.



Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще загуби политическия си характер. Политическата власт в същинския смисъл на думата е организираната сила на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата против буржоазията по необходимост се обедини в класа, когато в резултат на революцията се превърне в господствуваща класа и като господствуваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения премахва условията за съществуване на класовия антагонизъм, премахва класите изобщо, а с това и своето собствено господство като класа. На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови антагонизми се появява една асоциация, в която свободното развитие на всеки един е условие за свободното развитие на всички.



II СОЦИАЛИСТИЧЕСКА И КОМУНИСТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУ РА



1. РЕАКЦИОННИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

а) ФЕОДАЛНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ



Френската и английската аристокрация по своето историческо положение бяха призвани да пишат памфлети против съвременното буржоазно общество. Във френската Юлска революция от 1830 г. и в английското движение за парламентарна реформа тя още веднъж беше бита от омразния парвеню. За сериозна политическа борба не можеше вече да става дума, оставаше и само литературната борба. Но в областта на литературата старите фрази от времето на Реставрацията* бяха станали невъзможни.



*Има се предвид не английската реставрация от 1660 - 1689 г., а френската реставрация от 1814 - 1831 г. /Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г./



За да възбуди симпатии, аристокрацията трябваше да даде вид, че не държи на своите собствени интереси и че формулира своя обвинителен акт против буржоазията само в интерес на експлоатираната работническа класа. Така тя си подготвяше удовлетворението да смее да съчинява пасквили за своя нов властелин и му нашепва на ухото повече или по-малко зловещи пророчества.

Така възникна феодалният социализъм - полупогребална песен и полупасквил, полуотглас от миналото и полузаплаха за бъдещето, който понякога улучва буржоазията в самото и сърце с горчива, остроумна, язвителна присъда, но винаги и прави комично впечатление с пълната си неспособност да разбере хода на съвременната история.

Аристокрацията размахваше като знаме пролетарската просяшка торба, за да поведе, народа подир себе си. Но винаги, когато той тръгнеше след нея, съглеждаше на задника и старите феодални гербове и се разбягваше с гръмък и непочтителен смях.

Тази комедия разиграха част от френските легитимисти и „Млада Англия"14.

Когато феодалите доказват, че техният начин на експлоатация се различавал от буржоазната експлоатация, те забравят само, че са експлоатирали при съвсем други, сега вече отживели времето си обстоятелства и условия. Когато изтъкват, че при тяхното господство не е съществувал съвременният пролетариат, те забравят само, че именно съвременната буржоазия е необходима издънка на техния обществен строй.

Впрочем те толкова малко крият реакционния характер на своята критика, че главното им обвинение срещу буржоазията се състои именно в това, че при нейното господство се развивала една класа, която ще вдигне във въздуха целия стар обществен строй.

Те много повече упрекват буржоазията, че създава революционен пролетариат, отколкото че изобщо създава пролетариат.

Затова в политическата практика те участвуват във всички насилствени мерки против работническата класа, а в обикновения живот, въпреки всичките си надути фрази, не изпускат случая да събират златните ябълки * и да разменят вярност, любов и чест срещу печалба от търговия с овча вълна, захарно цвекло и ракия**.



* В английското издание от 1888 г. тук е добавено: „падащи от дървото на индустрията". Ред.

**Това се отнася главно за Германия, където поземлената аристокрация и юнкерите чрез свои управители обработват за собствена сметка големи части от своите земи и същевременно са собственици на големи заводи за цвеклова захар и картофена ракия. Английските аристократи, които са по- богати, още не са стигнали дотам, но и те знаят как да наваксат падащата рента — като предоставят имената си на основателите на повече или по-малко съмнителни акционерни дружества. (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г./



Както попът винаги е вървял ръка за ръка с феодала, така попският социализъм върви с феодалния.

Няма нищо по-лесно от това да се придаде на християнския аскетизъм социалистическа окраска. Нима християнството не ратуваше също против частната собственост, против брака, против държавата? Нима то не проповядваше вместо тях благотворителност и просия, безбрачие и умъртвяване на плътта, отшелнически живот и църква? Християнският социализъм е само светената вода, с която попът ръси озлоблението на аристократа.



б) ДРЕБНОБУРЖОАЗНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ



Феодалната аристокрация не е единствената съборена от буржоазията класа, условията на живот на която в съвременното буржоазно общество закърняха и отмират. Средновековното съсловие на гражданите и съсловието на дребните селяни бяха предшествениците на съвременната буржоазия. В по-слабо развитите в индустриално и търговско отношение страни тази класа все още вегетира наред с възхождащата буржоазия.

В ония страни, в които се е развила съвременната цивилизация, се е образувала — и като допълнителна част на буржоазното общество постоянно отново се образува — нова дребна буржоазия, която се люшка между пролетариата и буржоазията. Но конкуренцията непрекъснато запраща нейните членове в реловете на пролетариата и с развитието на едрата индустрия те виждат как се приближава времето, когато съвсем ще изчезнат като самостоятелна част на съвременното общество и ще бъдат заместени в търговията, в манифактурата и в земеделието с надзиратели и служещи.

В страни като Франция, където селяните са много повече от половината от населението, беше естествено писатели, които се обявяваха за пролетариата и против буржоазията, да си служат в критиката си на буржоазния строй с дрeбнобуржоазна и дребnоселска мярка и да вземат страната на работниците от дребнобуржоазно гледище. Така възникна дребнобуржоазният социализъм Сисмонди стои начело на този вид литература не само във Франция, но и в Англия.

Този социализъм извънредно остроумно разчепкваше противоречията в съвременните производствени отношения. Той смъкна лицемерните труфила на икономистите. Той неопровержимо доказа разрушителното въздействие на машинното производство и на разделението на труда, концентрацията на капиталите и на земевладението, свръхпроизводството, кризите, неизбежната гибел на дребните буржоа и селяни, мизерията на пролетариата, анархията в производството, крещящата несъразмерност в разпределението на богатството, унищожителната индустриална война между отделните нации, разложението на старите нрави, на старите семейни отношения и на старите националности.

Но по своето положително съдържание този социализъм се стреми или да възстанови старите средства за производство и размяна, а с тях и старите отношения на собственост и старото общество, или насилствено отново да затвори съвременните средства за производство и размяна в рамките на старите отношения на собственост, които тези средства вече са разрушили и трябваше да разрушат. В двата случая той е едновременно и реакционен, и утопичен.

Цехова организация на манифактурата и патриархално селско стопанство – това е неговата последна дума.

В по-нататъшното си развитие това течение изби в малодушно хленчене.

в)НЕМСКИЯТ, ИЛИ “ИСТИНСКИЯТ” СОЦИАЛИЗЪМ

Френската социалистическа и комунистическа литература, която възниква под гнета на една господстваща буржоазия и е литературен израз на борбата против това господство, беше пренесена в Германия по времето, когато буржоазията там току-що започваше своята борба против феодалния абсолютизъм.

Немски философи, полуфилософи и “естети” се нахвърлиха жадно върху тая литература и забравиха само това, че при пренасянето на тия съчинения от Франция едновременно с тях в Германия не бяха пренесени и френските условия на живот. При немските условия френската литература загуби всяко непосредствено практическо значение и придоби чисто литературен облик. Тя неизбежно трябваше да се появи като безцелни размишления върху осъществяването на човешката същност. Така например за немските философи от XVIII в. исканията на първата френска революция имаха смисъл само като искания на „практическия разум" изобщо, а изявяванията на волята на революционната френска буржоазия означаваха за тях законите на чистата воля, на волята, каквато тя трябва да бъде, на истински човешката воля.

Цялата работа на немските литератори се състоеше изключително в това да съгласуват новите френски идеи със своята стара философска съвест или, по-точно, да усвоят френските идеи от своята си философска гледна точка. Това усвояване стана по същия начин, по който човек изобщо усвоява чужд език — чрез превода.

Известно е, че на манускрипти, съдържащи класически съчинения на езическата древност, калугерите са писали над текста глупави житиета на католически светци. Немските литератори постъпиха с нечестивата френска литература тъкмо наопаки. Те пишеха своите философски безсмислици под френския оригинал. Например под френската критика на паричните отношения те написаха „отчуждаване на човешката същност", под френската критика на буржоазната държава — „премахване на господството на абстрактно Всеобщото", и т. н.

Вмъкването на тези философски изрази под френските изложения те кръстиха „философия на делото", „истински социализъм", „немска наука за социализма", „философско обоснование на социализма" и т. н.

Така френската социалистическо- комунистическа литература беше буквално кастрирана. И тъй като в ръцете на германеца тя престана да изразява борбата на една класа против друга, германецът беше убеден, че е преодолял „френската едностранчивост" и че отстоява вместо истински потребности — потребността от истината и вместо интересите на пролетариата интересите на човешката същност, на човека изобщо, на човека, който не принадлежи към никоя класа и изобщо съществува не в действителността, а в мъглявите небеса на философската фантазия.

Този немски социализъм, който смяташе своите безпомощни школски упражнения за тъй сериозни и важни и ги разтръбяваше така кресливо, постепенно загуби своята педантична невинност.

Борбата на немската, особено на пруската буржоазия против феодалите и абсолютната монархия — с една дума, либералното движение ставаше все по-сериозна.

Така на „истинския" социализъм се представи желаният случай да противопостави на политическото движение социалистическите искания, да анатемоса по стара традиция либерализма, представителната държава, буржоазната конкуренция, буржоазната свобода на печата, буржоазното право, буржоазната свобода и равенство и да проповядва на народните маси, че от това буржоазно движение те нищо няма да спечелят, а, напротив, ще загубят всичко Немският социализъм своевременно забравяше, че френската критика, чието жалко ехо беше той, предполагаше съвременното буржоазно общество със съответствуващите му материални условия на живот и съответната политическа конституция — все предпоставки, за чието извоюване в Германия тепърва ставаше дума.

Той служеше на немските абсолютистки правителства с тяхната свита от попове, школски наставници, поселячени юнкери и бюрократи като желано градинско плашило против застрашително надигащата се буржоазия.

Той беше сладникаво допълнение към горчивите камшични удари и куршуми, с които тези правителства усмиряваха въстанията на немските работници.

Ако “истинският" социализъм стана по такъв начин оръжие в ръцете на правителствата против немската буржоазия, той и непосредствено отстояваше реакционни интереси — интересите на немските градски жители. В Германия действителната обществена основа на съществуващия строй е наследената от ХVI в. и оттогава постоянно отново появяваща се в една или друга форма дребна буржоазия.

Нейното запазване е равносилно на запазване на съществуващия в Германия строй. Тя се бои от индустриалното и политическото господство на буржоазията, защото вижда в него своята сигурна гибел — от една страна, поради концентрацията на капитала, от друга - поради растежа на революционния пролетариат. Струваше и се „че „истинският" социализъм убива с един куршум, два заека. И той се разпространи като епидемия.

Одеянията, изтъкани от умозрителна паяжини, извезани с цветя от красиви фрази, пропити със сълзите на сладникаво умиление - тези натруфени одеяния, в които немските социалисти загръщаха няколкото си мьршави "вечни истини", само увеличаваха пласмента на тяхната стока сред тия публика.

От своя страни немският социализъм все повече разбираше своето призвание - да бъде високопарният представител на този слой градски жители.

Той провъзгласи немската нация за образцова нация и немския еснафин за образцов човек. На всяка негова низост той придаваше: съкровен, възвишен, социалистически смисъл, който я превръщаше в нещо съвсем противоположно. Последователни докрай, той открито се опълчваше против "грубо разрушителното" направление на комунизма и възвести, че в своето величествено безпрострастие стои над всяка класова борба. С много малко изключения всичко, което циркулира в Германия като уж социалистически и комунистически съчинения, спада към тая мръсна, развращаваща литература*



*Революционната буря от 1848 г. помете цялото това жалко направление и уби у неговите носители желанието да продължават да спекулират със социализма. Главен представител и класически тип на това направление е господин Карл Грюн./Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г. /



2. КОНСЕРВАТИВНИЯТ, ИЛИ БУРЖОАЗНИЯТ, СОЦИАЛИЗЪМ



Една част от буржоазията желае да излекува социалните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество.

Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, поборници за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове на дружествата за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества, всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори с цели системи.

Като пример ще посочим „Философия на нищетата" на Прудон.

Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот в съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господствува, естествено като най- добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност само иска пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество.

Друга, по-малко системна, но практическа форма на този социализъм се стремеше да накара работническата класа да се отврати от всяко революционно движение, като доказваше, че за нея може да бъде полезно не едно или друго политическо преобразование, а само изменението на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а админисграгивни подобрения, които се извършват върху почвата на тези производствени отношения, следователно нищо не изменят в отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство.

До най-подобаващия му израз буржоазният социализъм стига едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интерес на работническата класа.



3. КРИТИЧНО - УТОПИЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ



Ние не говорим тук за литературата, която във всички велики революции на новото време е изразявала исканията на пролетариата (съчиненията на Бабьоф и др.).

Първите опити на пролетариата непосредствено да осъществи собствените си класови интереси по време на всеобщо възбуждение, през периода на събарянето на феодалното общество, неизбежно се проваляха поради нераз- витостта на самия пролетариат, а също и поради липсата на материални условия за неговото освобождение, тъй като тези условия са продукт едва на буржоазната епоха. Революционна литература, която съпровождаше тия първи движения на пролетариата, по своето съдържание е неизбежно реакционна. Тя проповядва всеобщ аскетизъм и груба уравниловка.

В същинския смисъл на думата социалистически и комунистически системи, системите на Сен Симон, Фурие, Оуен и т.н., се появяват през първия, неразвития период на борбата между пролетариата и буржоазията, които ние изложихме по-горе. (Вж. „Буржоазия и пролетариат ".) Наистина изобретателите на тия системи виждат антагонизма между класите, както и действието на разрушителните елементи в самото господствуващо общество.

Но те не виждат на страната на пролетариата никаква историческа самодейност, никакво присъщо на него политическо движение. Тъй като развитието на класовия антагонизъм върви в крак с развитието на индустрията, те също така не могат още да намерят материалните условия за освобождението на пролетариата и търсят такава социална наука, такива социални закони. които да създадат тези условия. Обществената дейност трябва да бъде заместена от тяхната лична изобретателска дейност, историческите условия за освобождението от фантастични условия, постепенното организиране на пролетариата в класа — от специално измислени организация на обществото. Бъдещата история на света се свежда за тях до пропагандата и практическото осъществяване на техните планове и обществото.

Наистина те съзнават, че в своите планове отстояват главно интересите на работническата класа кого най-страдащата класа. 3а тях пролетариата съществува именно само като най-страдаща класа.

Но вследствие, както на неразвитата форма на класовата борба, така и на тяхното собствено положение в живота те смятат, че стоят високо над този класов антагонизъм. Те искат да подобрят положението на всички членове на обществото. дори и на най-добре поставените. Затова те непрекъснато апелират към цялото общество без разлика, че дори предимно към господствуващата класа. Достатъчно било само да се разбере тяхната система, за да бъде тя призната като възможно най-добрия план за възможно най- доброто общество. Затова те отхвърлят всяко политическо и особено всяко революционно действие; искат да постигнат своята цел по мирен път и се опитват да прокарат пътя за новото обществено евангелие с дребни и, разбира се, несполучливи експерименти, със силата на примера.

Това фантастично описание на бъдещото общество възниква по време, когато пролетариатът е още крайно неразвит и следователно той самият си представя собственото си положение все още фантастично, то възниква от неговия пръв, изпълнен с предчувствия порив към общо преустройство на обществото.

Но тези социалистически и комунистически съчинения съдържат и критически елементи. Те нападат всички основи на съществуващото общество. Затова те дадоха извънредно ценен материал за просвещаването на работниците. Техните позитивни принципни положения за бъдещото общество, например премахване на противоположността между града и селото, премахване на семейството, на частното присвояване, на наемния труд, провъзгласяването на обществена хармония, превръщането на държавата в просто управление на производството — всички тия принципни положения изразяват само необходимостта от премахване на класовия антагонизъм, който едва е започнал да се развива и им е бил известен само в неговата първична, безформена неопределеност. Затова самите тия принципи все още имат чисто утопичен характер.

Значението на критично-утопичния социализъм и комунизъм е обратнопропорционално на историческото развитие. Колкото повече класовата борба се развива и взема все по-определена форма, толкова повече това фантастично издигане над нея, това фантастично отрицателно отношение към нея загубва всяка практическа стойност, всяко теоретическо оправдание. Затова, макар и създателите на тези системи в много отношения да бяха революционни, техните ученици винаги образуват реакционни секти. Те здраво се придържат към старите възгледи на своите учители въпреки по-нататъшното историческо развитие на про- летариата. Затова те последователно се мъчат отново да притъпят класовата борба и да примирят антагонизмите. Те все още мечтаят за експериментално осъществяване на своите обществени утопии, за учредяване на отделни фаланстери, за основаване на Home colonies, за създаване на малка Икария* — издание на Новия Ерусалим в джобен формат — и за построяването на всички тия въздушни замъци те са принудени да апелират към филантропията на буржоазните сърца и кесии.



* Фаланстери се наричаха социалистическите колонии, които проектираше Шарл Фурие; Икария Кабе наричаше своята утопична страна, а по- късно — своята комунистическа колония в Америка. [Бележки на Енгелс към английското издание от l888г. [ Home colonies (колонии вътре в страната)



Те постепенно се смъкват в категорията на описаните по-горе реакционни или консервативни социалисти и се отличават от тях само със своя по-систематичен педантизъм и с фанатичната си вяра в чудодейната сила на своята социална наука.

Ето защо те ожесточено се опълчват срещу всяко политическо движение на работниците, което можало да възникне само от сляпото неверие в новото евангелие.

Оуенистите в Англия и фуриеристите във Франция се обявяват в първата страна против чартистите, във втората — против реформистите". Оуен нарича своите образцови комунистически общини. Фаланстери се наричаха проектираните от Фурие обществени дворци. Икария се наричаше утопично- фантастичната страна, чиито комунистически институции е описал Кабе. (Бележка на Енгелс към немското издание от 1890г.]



IV ПОЗИЦИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ ОПОЗИЦИОННИ ПАРТИИ



След казаното в раздел II съвсем ясно с отношението на комунистите към вече създадените работнически партии, т.е. тяхното отношение към чартистите в Англия и привържениците на аграрна реформа в Северна Америка.

Комунистите се борят за постигане непосредствените цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те отстояват същевременно и бъдещето на движението.

Във Франция те се присъединяват към Социалистическо- демократическата партия* против консервативната и радикалната буржоазия, без да се отказват от правото си да се отнасят критически към фразите и илюзиите, произтичащи от революционната традиция.



*Партията, която тогава беше представена в парламента Ледрю-Ролен, в литературата от Луи Блан, а във всекидневния печат от вестник "Reforme". С измисленото име "социалдемокрация" авторите му обозначаваха онази част от Демократическата или Републиканската партия, която беше повече или по-малко социалистически



В Швейцария те подкрепят радикалите, без да вземат предвид, че тази партия се състои от противоречиви елементи, отчасти от демократически социалисти във френски смисъл, отчасти от радикални буржоа.

Сред поляците комунистите поддържат онази партия, която поставя аграрната революция като условие за националното освобождение — същата партия, която предизвика Краковското въстание от 1846 година.

В Германия, доколкото буржоазията се проявява революционно, Комунистическата партия се бори заедно с нея против абсолютната монархия, феодалната поземлена собственост и реакционната дребна буржоазия.

Но Комунистическата партия нито за миг не престава да изработва у работниците колкото се може по-ясно съзнание за враждебната противоположност между буржоазията и пролетариата, за да могат немските работници веднага да използват като оръжие срещу буржоазията обществените и политическите условия, които буржоазията неизбежно ще създаде със своето господство, та веднага след събарянето на реакционните класи в Германия да започне борбата против самата буржоазия.

Комунистите насочват главното си внимание към Германия, защото Германия се намира в навечерието на буржоазна революция и защото обагрена. Тази тогава наричаща се Социалистическо- демократическа партия във Франция беше представлявана в политическия живот от Ледрю-ролен, а в литературата — от Луи Блан; така че тя се различаваше от сегашната немска социалдемокрация както небето от земята /Бележки на Енгелс към немското издание от 1890 г./ тя ще извърши този преврат при по- напреднали условия на европейската цивилизация изобщо и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия през XVII и Франция през XVIII в.. така че германската буржоазна революция може да бъде само непосредствен пролог към една пролетарска революция.

С една дума, комунистите навсякъде подкрепят всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строи. Във всички тези движения те изтъкват въпроса за собствеността като основен въпрос на движението независимо от това, дали той е взел повече или по-малко развита форма.

Най-после комунистите навсякъде работят за обединяването и разбирателството на демократическите партии от всички страни.

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилственото събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господствуващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят един цял свят.



Пролетарии от всички страни обединявайте се!





ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФридрихЕнгелс

ПРИНЦИПИТЕ НА КОМУНИЗМА



1-ви въпрос: Що е комунизъм?

Отговор: Комунизмът е учението за условията за освобождението на пролетариата.



2-ри въпрос: Що е пролетариат?

Отговор: Пролетариат се нарича оная обществена класа, която получава средства за живот изключително чрез продажбата на своя труд, а не от печалбата на някакъв свой капитал - класата, щастието и скръбта, животът и смъртта, цялото съществуване на която зависи от търсенето на труд, т.е. от смяната на доброто и лошото състояние на стопанството, от колебанията на необузданата конкуренция. С една дума, пролетариатът или класата на пролетариите е трудещата се класа на ХIХ вск.



3-ти въпрос: Значи не винаги са съществували пролетарии?

Отговор: Не, не винаги. Бедни и трудещи се класи са съществували винаги и обикновено трудещите се класи са живеели в бедност. Но такива работници, които, да живсят в току-що посочените условия, т. с. пролетарии, не винаги са съществували, както и не винаги конкуренцията е била напълно свободна и неограничена.



4-ти въпрос: Как е възникнал пролетариатът?

Отговор: Пролетариатът възникна в резултат на промишлената революция, която стана в Англия през втората половина на миналия век и след това се повтори във всички цивилизовани страни на света. Тази промишлена революция беше предизвикана от изнамирането на парната машина, на различните предачни машини. на механичния тъкачен стан и на цяла редица други механически приспособления. Тези машини, които струваха твърде скъпо и затова бяха достъпни само за едрите капиталисти, измениха целия съществуващ дотогава начин на производство и изместиха предишните работници, защото машините изготвяха стоките по-евтино и по-добре, отколкото можеха да ги произведат работниците с помощта на своите несъвършени чекръци и предачни станове. По този начин тези машини прехвърлиха промишлеността изцяло в ръцете на едрите капиталисти и съвсем обезцениха оная нищожна собственост, която принадлежеше на работниците (инструменти, тъкачни станове и т.н.). така че капиталистите скоро заграбиха всичко в своите ръце, а у работниците не остана нищо. Заедно с това в областта на производството на тъкани беше въведена фабрична система. Щом беше даден тласъкът за въвеждането на машините и на фабричната система, последната бързо се разпространи и във всички останали отрасли на промишлеността, особено в областта на щампосването на тъкани, в книгопечатането, в грънчарското производство и в производството на металически изделия. Трудът започна все повече и повече да се разделя между отлелните работници, така че работникът, който по-рано извършваше цялата работа, сега започна да върши само част от нея. Това разделение на труда позволи да се изготвят продуктите по-бързо, а поради това и по-евтино. То сведе дейността на всеки работник до някакво твърде просто, постоянно повтарящо се механическо движение, което със съшия успех и дори значително по-добре можеше да се изпълнява и от машината. По този начин всички тези отрасли на промишлеността изпаднаха един след друг под властта на парата, машините и фабричната система, точно както това стана в предачното и тъкачното производство. Но с това те изцяло преминаха в ръцете на едрите капиталисти, а работниците също и тук се лишаваха от последните остатъци на своята самостоятелност. Постепенно фабричната система разпростря своето господство не само върху манифактурата в същинския смисъл на тази дума, но започна все повече и повече да завладява и занаятите, тъй като и в тази област едрите капиталисти все повече изместваха дребните майстори, като организираха големи работилници, в които можеше да се постигне икономия на много разходи, а също и да се въведе детайлно разделение на труда. В резултат ние дойдохме сега до положението, че в цивилизованите страни почти във всички отрасли на труда се утвърди фабричното производство и почти във всички тези отрасли занаятите и манифактурата са изместени от едрата промишленост. Вследствие на това предишното средно съсловие, особено дребните занаятчии, все повече се разоряват, предишното положение на работника коренно се изменя и се създават две нови класи, които постепенно поглъщат всички останали, а именно: 1. Класата на едрите капиталисти, които във всички цивилизовани страни са вече почти единствените притежатели на всички средства за съществуване, както и на суровините и оръдията (машини, фабрики и др.), необходими за тяхното производство. Това е класата на буржоата, или буржоазията. 2. Класата на съвсем безимотните, които вследствие на това са принудени да продават на буржоата своя труд, за да получат в замяна необходимите за тяхното съществуване средства за живот. Тази класа се нарича класа на пролетариите, или пролетариат.



5-ти въпрос: При какви условия се извършва тази продажба на труда на пролетариите на буржоата?

Отговор: Трудът е също такава стока, каквато е и всяка друга, и неговата цена се определя от същите закони, както и цената на всяка друга стока. При господството на едрата промишленост или на свободната конкуренция - което, както ще видим по- нататък, е едно и също — цената на една стока, средно взето, е винаги равна на разходите за производството на тази стока. Следователно цената на труда също е равна на разходите за производството на труда, а разходите за производството на труда се състоят именно в онова количество средства за живот, което е необходимо, за да бъде работникът в състояние да запази своята трудоспособност и за да не загине работническата класа. Повече, отколкото е нужно за тази цел, работникът не ще получи срещу своя труд: следователно цената на труда, или работната заплата, ще бъде най- ниското. минимумът на онова, което е необходимо за поддържането на живота. Но тъй като в стопанския живот има ту по-добри, ту но-лоши времена, работникът ще получава веднъж повече, друг път по-малко — също както фабрикантът получава за своята стока веднъж повече, веднъж по-малко. И както фабрикантът, ако се вземат и добрите, и лошите времена, все пак не получава за своята стока, средно взето, нито повече, нито по-малко, отколкото са производствените разходи, така и работникът, средно взето, не ще получи нито повече, нито по-малко от този минимум. Този икономически закон за работната заплата ще се осъществява толкова по-строго, колкото повече едрата промишленост завладява всички отрасли на труда.



6-и въпрос: Какви трудещи се класи са съществували преди промишлената революция?

Отговор: В зависимост от различните степени на общественото развитие трудещите се класи са живеели в различни условия и са заемали различно положение по отношение на имотните и господствуващите класи. В древността трудещите се са били роби на своите господари, както и сега още те са роби в много изостанали страни и дори в южната част на Съединените щати. В средните векове те са били крепостни на дворяните- земевладелци, каквито са останали и до днес още в Унгария, Полша и Русия. Освен това в средните векове до започването на промишлената революция е имало в градовете занаятчийски калфи, които са работили при дребнобуржоазните майстори, а с развитието на манифактурата започнали постепенно да се появяват манифактурните работници, които били наемани вече от по- едри капиталисти.



7-и въпрос: По какво се различава пролетарият от роба?

Отговор: Робът е продаден веднъж завинаги, а пролетарият трябва сам да се продава ежедневно и ежечасно. Всеки отделен роб е собственост на определен господар и поради заинтересоваността на последния сьщесгвуването на роба, колкото и да е мизерно, е вече осигурено. А отделният пролетарий е, така да се каже, собственост на цялата буржоазна класа. Неговият труд се купува само тогава, когато някой се нуждае от него, и затова неговото съществуване не е осигурено. Това съществуване е осигурено само за класата на пролетариите като цяло. Робът стои извън конкуренцията, пролетарият се намира в условията на конкуренцията и чувствува всички нейни колебания. Робът се счита за вещ, но не и за член на гражданското общество. Следователно робът може да има по-сносно съществуване от пролетария, но пролетарият принадлежи към едно общество, стоящо на по-високо стъпало на развитие, и самият стои на по-високо стъпало, отколкото робът. За да се освободи робът, той трябва от всички отношения на частна собственост да унищожи само отношението на робството и с това сам тепърва да стане пролетарий, а пролетарият може да се освободи само като унищожи частната собственост изобщо.



8-и въпрос: По какво се различава пролетарият от крепостния?

Отговор: Крепостният притежава и използва оръдие за производство и парче земя, срещу което отдава част от своя доход или извършва ред работи. А пролетарият работи с оръдия за производство, които принадлежат на другиго, и извършва работа в полза на този друг, като в замяна получава част от дохода. Крепостният дава, а пролетарият получава. Съществуването на крепостния с осигурено. съществуването на пролетария не е осигурсно. Крепостният стои извън конкуренцията, пролетарият се намира в условия на конкуренция. За да се освободи крепостният, той или трябва да избяга в града и да стане там занаятчия, или да стане свободен арендатор и да се отплаща на своя феодал с пари вместо с работа или продукти, или пък да изгони своя феодал и сам да стане собственик. Накратко казано, той се освобождава, като по един или друг начин влиза в редовете на класата на собствениците и се включва в сферата на конкуренцията. А пролетарият се освобождава, като унищожава конкуренцията, частната собственост и всички класови различия.



9-и въпрос: По какво се различава пролетарият от занаятчията?*

*Тук в ръкописа на Енгелс има празно място, оставено от него за отговор на 9-и въпрос.



10-и въпрос: По какво се различава пролетарият от манифактурния работник? Отговор: Манифактурният работник от XVI — XVIII век почти навсякъде е притежавал още оръдия за производство, своя тъкачен стан, чекръка за своето семейство и малък участък земя, който сам е обработвал през свободните си часове. Пролетарият не притежава нито едно от тези неща. Манифактурният работник е живял почти винаги на село в повече или по-малко патриархални отношения със своя феодал или работодател. Пролетарият живее повече в големите градове и се намира в чисто парични отношения със своя работодател. Едрата промишленост изтръгва манифактурния работник от неговите патриархални условия; той губи и последното имущество, което още е притежавал, и с това се превръща в пролетарий.



11-и въпрос: Какви бяха първите последици от промишлената революция и от разделянето на обществото на буржоа и пролетарии?

Отговор: Първо, поради това, че машинният труд все повече понижавал цената на промишлените изделия, във всички страни на света предишната манифактурна система, или промишлената система, основана на ръчния труд, била напълно разрушена. Всички полуварварски страни, които дотогава оставали повече или по-малко чужди на историческото развитие и чиято промишленост се основавала дотогава върху манифактурата, били насилствено изтръгнати от своето състояние на изолация. Те започнали да купуват по-евтините стоки на англичаните и обрекли на гибел своите собствени манифактурни работници. По този начин страни, които в течение на хилядолетия не са прогресирали, например Индия, били напълно революционизирани, и дори Китай отива днес към революция. Стигна се дотам, че една нова машина, която днес се изнамира в Англия, за една година лишава от хляб милиони работници в Китай. По този начин едрата промишленост свърза помежду им всички народи на земята, обедини всички малки местни пазари в световен пазар, подготви навсякъде почвата за цивилизацията и прогреса и доведе дотам. че всичко, което става в цивилизованите страни, трябва да оказва влияние върху всички останали страни; така че ако сега работниците в Англия и Франция се освободят. това ше предизвика революции във всички останали страни на света, които революции рано или късно ще доведат и там до освобождение на работниците. Второ, навсякъде, където едрата промишленост смени манифактурата, промишлената революция увеличи извънредно много богатството и могъществото на буржоазията и я превърна в първа класа в страната. В резултат на това навсякъде, където бе извършен този процес, буржоазията получи в своите ръце политическата власт и измести господствуващите по-рано класи аристокрацията, цеховото бюргерство и представлявашата и едните. и другите абсолютна монархия. Буржоазията унищожи могъществото на аристокрацията, на дворянството, като отмени майоратите и неотчуждаемостта на поземлените владения и премахна всички дворянски привилегии. Тя съкруши могъществото на цеховото бюргерство, като отмени цеховете и всички привилегии на занаятчиите. На мястото на едните и на другите тя постави свободната конкуренция, т.е. такова състояние на обществото, при което всеки има право да работи в който си желае отрасъл на промишлената дейност и нищо-освен липсата на нужния за тази цел капитал — да не може да му попречи да върши това. Въвеждането на свободната конкуренция е равносилно следователно на открита декларация, че отсега нататък членовете на обществото не са равни помежду си само дотолкова, доколкото не са равни техните капитали, че капиталът стана решаващата сила, а капиталистите, буржоата — първата класа н обществото. Но свободната конкуренция е необходима за началния период на развитие на едрата промишленост, защото тя представлява единственото състояние на обществото, при което може да възникне едрата промишленост. След като унищожи по този начин общественото могъщество на дворянството и цеховото бюргерство, буржоазията унищожи също и тяхната политическа власт. Като стана първата класа н обществото, тя се провъзгласи за първа класа и в политическата област. Тя направи това чрез въвеждането на представителната система, която е основана на буржоазното равенство пред закона, на законодателното признаване на свободната конкуренция. Тази система бе въведена в европейските страни под формата на консти- туционната монархия. В конституционните монархии с права на избиратели се ползват само ония, които притежават известен капитал, т.е. само буржоата. Тези буржоа- избиратели избират депутати, а тези буржоа- депутати, използвайки правото да отхвърлят данъците, Избират буржоазно правителство. Трето, промишлената революция навсякъде съдействуваше за развитието на пролетариата в същата степен, както за развитието на буржоазията. Колкото по- богата ставаше буржоазията, толкова по- многобройни ставаха пролетариите. Тъй като на пролетариите може да даде работа само капиталът, а капиталът се увеличава само тогава, когато прилага труд, но нарастването на пролетариата става в точно съответствие с нарастването на капитала. В същото време промишлената революция събира буржоата и пролетариите в големи градове, където промишлеността най-изгодно се развива, и това струпване на огромни маси на едно място внушава на пролетариите съзнанието и тяхната сила. Освен това колкото повече се развива промишлената революция, колкото повече се изнамират нови машини, които изместват ръчния труд, толкова повече едрата промишленост оказа натиск върху работната заплата и я намалява, както вече казахме, до нейния минимум, като прави по този начин положението на пролетариата все по- непоносимо. Така промишлената ревулюция, от една страна, вследствие нарастването на недоволството на пролетариата, а, от друга страна, вследствие нарастването на неговата мощ - подготвя социалната революция, която про- летариатът ще извърши.



12-и въпрос: Какви бяха по-нататъшните последици от промишлената революция?

Отговор: Едрата промишленост създаде в лицето на парната и на другите машини средството, което позволява в кратко време и с малки разходи да се увеличава до безкрайност промишленото производство. Благодарение на тази леснота на разширяване на производството свободната конкуренция, която е необходим резултат на тази едра промишленост, твърде скоро придоби извънредно остър характер; голям брой капиталисти се хвърлиха в промишлеността и в кратко време бе произведено повече, отколкото можеше да бъде потребено. В резултат на това беше невъзможно да бъдат продадени произведените стоки и настъпи така наречената търговска кризи. Фабриките трябваше да спрат работата, фабрикантите банкрутираха и работниците бяха лишени от хляб. Навсякъде настъпи ужасна мизерия. След като изтече известно време, излишшгге продукти бяха продадени, фабриките започнаха отново да работят, работната заплата се повиши и работите постепенно тръгнаха по-добре, отколкото когато и да било. Но не задълго, защото наскоро бяха пак произведени твърде много стоки и настъпи нова криза, която протече точно така, както и предишната. По този начин от началото на това столетие в положението на промишлеността непрекъснато ставаха колебания между периоди на процъфтяване и периоди на криза и почти редовно, през всеки пет до седем години, настъпваше подобна криза, която винаги предизвикваше най- големи бед- ствия сред работниците, общо революционно възбуждение и най-голяма опасност за целия съществуващ строй.



13-и въпрос: Какво следва от тези редовно повтарящи се търговски кризи?

Отговор: Първо, че едрата промишленост наистина сама създаде през първия период на своето развитие свободната конкуренция: че конкуренцията и изобщо експлоатацията на промишленото производство от отделни лица се е превърнала в окови за едрата промишленост, които тя трябва да разбие и ще ги разбие; че едрата промишленост, докато тя е организирана на сегашните начала, не може да съществува, без да довежда до повтарящо се всеки седем години общо разстройство, а това всеки път поставя под заплаха цялата цивилизация и не само хвърля пролетариите в крайна мизерия, но също така разорява много буржоа; че следователно е необходимо или да се откажем от едрата промишленост — а това е абсолютно невъзможно, или да се признае, че тя прави съвсем необходимо създаването на съвсем нова организация на обществото, при която ръководството на промишеленото производство ще се осъществява не от отделни конкуриращи се помежду си фабриканти, а от цялото общество въз основа на твърдо установен план и съответно потребностите на всички членове на обществото. Второ, че едрата промишленост и обусловената от нея възможност за безкрайно разширяване на производството позволяват да се създаде такъв обществен строй, в който ще се произвеждат толкова много необходими за живота предмети, че всеки член на обществото ще бъде в състояние съвсем свободно да се развива и да прилага всички свои сили и способности. И така, именно това свойство на едрата промишленост, което в съвременното общество поражда всичката нищета и всичките търговски кризи, ще се превърне при една друга организация на обществото в свойство, което ще унищожи тази нищета и тези пораждащи бедствия колебания. Следователно може да се счита за напълно доказано:

1) че в днешно време всички тези бедствия се обясняват само с обществения строй, който вече не съответствува на условията на времето;

2) че вече съществуват средствата за окончателно премахване на тези бедствия, като се създаде нов обществен строй.



14-и въпрос: Какъв трябва да бъде този нов обществен стой?

Отговор. Преди всичко управлението на промишлеността и на всички отрасли на производството изобщо ще бъде отнето от ръцете на отделните, конкуриращи се помежду си индивиди. Вместо това всички отрасли на производството ще се поставят под управлението на цялото общество, т. е, ще работят в интерес на обществото, по обществен план и при участие на всички членове на обществото. По този начин новият обществен строй ще унищожи конкуренцията и ще постави на нейното място асоциацията. Тъй като управлението на промишлеността от отделни лица има за необходима последица частната собственост и тъй като кон- куренцията не е нищо друго освен начин за използване на промишлеността, когато тя се управлява от отделни частни собственици - ясно е, че частната собственост е неотделима от индивидуалното управление на промишлеността и от конкуренцията. Следователно частната собственост трябва също да бъде ликвидирана и да бъде заместена с обществено ползване на всички оръдия на производството и с разпределение на продуктите по общо споразумение, т.е. с така наречената общност на имуществата. Унищожаването на частната собственост е дори най-краткият и най-обобщаващият израз на онова преобразование на обществения строй, което стана необходимо вследствие на развитието на промишлеността. Ето защо комунистите напълно правилно издигат като главно свое искане унищожаването на частната собственост.



15-и въпрос: Значи ли това, че по-рано унищожаването на частната собственост не беше възможно?

Отговор: Да, не беше възможно. Всяко изменение на обществения строй, всеки преврат в отношенията на собственост са били необходима последица от създаването на нови производителни сили, които вече не са съответствували на старите отношения на собственост. Така е възникнала и самата частна собственост. Защото частната собственост не винаги е съществувала; когато в края на средните векове възникнал под формата на манифактура нов начин на производство, който не се побирал в рамките на тогавашната феодална и цехова собственост, тази надраснала вече старите отношения на собственост манифактура си създала нова форма на собственост — частната собственост. За манифактурата и за първия стадий на развитието на едрата промишленост не е била възможна никаква друга форма на собственост освен частната собственост, не е бил възможен никакъв друг обществен строй освен строят, основан върху частната собственост. Дотогава, докато не може да се произвежда в такива размери, че не само да има за всички, но и да остане излишък от продукти за увеличаване на обществения капитал и за по-нататъшно развитие на производителните сили, дотогава винаги трябва да има една господствуваща класа, която се разпорежда с производителните сили на обществото, и друга класа на бедните и потиснатите. Какви ще бъдат тези класи това зависи от степента на развитие на производството. През средновековието, което зависеше от земеделието, имахме феодалите и крепостните; в градовете на късното средновековие цеховите майстори, калфите и надничарите; през ХVII век — притежателите на манифактури и манифактурните работници; през ХIХ век едрите фабриканти и пролетариите. Напълно очевидно е, че досега производителните сили не бяха още до такава степен развити, че да може да се произвеждат, достатъчно продукти за всички и частната собственост да се е превърнала вече в окови, в преграда за развитието на тези производителни сили. Но сега благодарение на развитието на едрата промишленост имаме, първо, създадени капитали и производителни сили в нечувани по-рано размери и съществуват средства, за да могат в кратък срок да бъдат увеличени до безкрайност тези производителни сили. Второ, тези производителни сили са съсредоточени в ръцете на неголям брой буржоа, докато широките народни маси все повече се превръщат в пролетарии и тяхното положение става толкова по-бедствено и непоносимо, колкото повече се увеличават богатствата на буржоата. Трето, тези могъщи, лесно поддаващи се на увеличение производителни сили са до такава степен надраснали частната собственост и буржоата, че те непрекъснато предизвикват най-силни сътресения на обществения строй. Ето защо едва сега унищожаването на частната собственост стана не само възможно, но дори съвсем необходимо.

16-и въпрос. Възможно ли е унищожаването на частната собственост по мирен начин?

Отговор: Бихме желали да бъде така и комунистите ще бъдат, разбира се, последните, които биха се противопоставили на това. Комунистите твърде добре знаят, че всички заговори са не само безполезни, но дори вредни. Те твърде добре знаят, че революции не се правят предумишлено и произволно и че революциите винаги и навсякъде са били необходима последица от обстоятелства, които съвсем не са зависели от волята и ръководството на отделни партии и на цели класи. Но заедно с това те виждат, че почти във всички цивилизовани страни развитието на пролетариата насилствено се потиска и че с това самите противници на комунистите с всички сили работят за революцията. Ако в края на краищата всичко това подтикне угнетения пролетариат към революция — ние, комунистите, ще защищаваме тогава каузата на пролетариата с дела, и то не по-зле, отколкото сега с думи.



17-и въпрос. Възможно ли е да се унищожи наведнъж частната собственост?

Отговор: Не, не е възможно, както не е възможно наведнъж да се увеличат съществуващите производителни сили в размери, необходими за създаването на общественото стопанство. Ето защо приближаващата се, както по всичко изглежда, революция на пролетариата ще може само постепенно да преобразува днешното общество и само тогава ще унищожи частната собственост, когато ще бъде създадена необходимата за тази цел маса от средства за производство.



18-и въпрос. Какъв ще бъде ходът на тази революция?

Отговор: Преди всичко тя ще създаде демократичен строй и с това пряко или косвено ще установи политическо господство на пролетариата. Пряко в Англия, където пролетариатът вече представлява мноз- инството на народа, косвено във Франция и Германия, където мнозинството на народа се състои не само от пролетарии, но също от дребни селяни и дребни градски буржоа, които се намират още в стадия на преминаване в пролетариат, които в осъществяването на своите политически интереси все повече зависят от пролетариата и затова бързо ще се присъединят към неговите искания. Това ще наложи може би една втора борба, но тя непременно ще завърши с победа на пролетариата. Демокрацията би била съвсем безполезна за пролетариата, ако тя не се използва веднага като средство за провеждане на широки мероприятия, които непосредствено ще посегнат върху частната собственост и ще осигурят съществуването на пролетариата. Най-важни от тези мероприятия, които по необходимост произтичат от съществуващите сега условия, са следните:

1) Ограничаване на частната собственост: прогресивен данък, висок данък върху наследствата, отменяване на наследството по странична линия (братя, племенници и т. н.), принудителни заеми и т. н.

2) Постепенна експроприация на поземлените собственици, фабрикантите, притежателите на железници и на кораби отчасти чрез конкуренция от страна на държавната промишленост, отчасти непосредствено чрез изкупуване с асигнации.

3) Конфискация на имуществата на всички емигранти и бунтовници, въстанали против мнозинството на народа.

4) Организиране на труда или настаняване на работа на пролетарии в националните имения, фабрики и работилници, благодарение на което ще бъде премахната конкуренцията между работниците, а фабрикантите, доколкото такива още ще останат, ще бъдат принудени да заплащат същата висока заплата, както и държавата.

5) Еднаква задължителност на труда за всички членове на обществото до пълно унищожаване на частната собственост. Образуване на промишлени армии, особено за селското стопанство.

6) Централизиране на кредитната система и на търговията с пари в ръцете на държавата с помощта на една национална банка с държавен капитал. Закриване на всички частни банки и банкерски кантори.

7) Увеличаване броя на националните фабрики, работилници, железници и кораби, обработване на всички пустеещи земи и подобрение на вече обработваните земи съобразно с увеличаването на капиталите и нарастването на броя на работниците, с които разполага нацията.

8) Възпитаване на всички деца в държавни заведения и на държавни разноски от момента, когато те могат да минат без майчински грижи. Съединяване на възпитанието с фабричен труд.

9) Обзавеждане на големите дворци в националните имения като общи жилища за комуни от граждани, които ще се занимават с промишленост и селско стопанство и ще свържат предимствата на градския и селския начин на живот, без да страдат от тяхната едностранчивост и от техните недостатъци.

10) Разрушаване на всички нездравословни и лошо построени жилища и квартали в градовете.

11) Еднакво наследствено право за брачните и извънбрачните деца.

12) Концентриране на цялото транспортно дело в ръцете на нацията.

Всички тези мероприятия не могат, разбира се, да бъдат проведени наведнъж, но всяко от тях ще повлече след себе си друго. Достатъчно е само да се проведе първото радикално нападение срещу частната собственост и пролетариатът ще бъде принуден да отива все по - далеч, все повече да съсредоточава в ръцете на държавата целия капитал, цялото селско стопанство, цялата промишленост, целия транспорт и цялата размяна. Към това водят всички изброени мероприятия. Осъществимостта на тези мероприятия и поражданата от тях централизация ще нарастват точно в същата степен, в която производителните сили ще се увеличават благодарение на труда на пролетариата. Накрая, когато целият капитал, цялото производство, цялата размяна бъдат съсредоточени в ръцете на нацията, частната собственост ще отпадне от само себе си, парите ще станат излишни и производството ще се увеличи до такава степен, а хората ще се изменят толкова много, че ще могат да отпаднат и последните форми на отношения на старото общество.



19-и въпрос: Ще може ли тази революция да се извърши в една-единствена страна?

Отговор: Не. С това, че създаде световния пазар, едрата промишленост така свързва всички народи на земното кълбо, особено цивилизованите. че всеки от тях зависи от това, което става при другия. Освен това едрата промишленост дотам изравни общественото развитие във всички цивилизовани страни, че навсякъде буржоазията и пролетариатът станаха двете решаващи класи на обществото, а борбата между тях — главната борба на нашето време. Затова комунистическата революция ще бъде не само национална, но ще стане едновременно във всички цивилизовани страни, т.е. поне в Англия, Америка, Франция и Германия. Във всяка от тези страни тя ще се развива по-бързо или по-бавно в зависимост от това, в коя от тези страни промишлеността е развита повече, в коя от тях са натрупани повече богатства и има по-значителна маса от производителни сили. Затова тя ще се осъществи най-бавно и най-трудно в Германия, най-бързо и най-лесно в Англия. Тя ще окаже значително влияние и на останалите страни и съвсем ще измени и извънредно ще ускори техния досегашен ход на развитие. Тя е всемирна революция и затова ще има всемирна арена.



20-вьпрос: Какви ще бъдат последиците от окончателното премахване на частната собственост?

Отговор: Благодарение на това, че обществото ще вземе от ръцете на частните капиталисти използването на всички производителни сили и съобщителни средства, както и размяната и разпределението на продуктите, благодарение на това, че то ще управлява всичко това по един план, изработен въз основа на наличните ресурси и на потребностите на цялото общество, ще бъдат преди всичко отстранени всички пагубни последици, свързани с днешната система на ръководене на едрата промишленост. Кризите ще се прекратят, разширеното производство, което при сегашния обществен строй предизвиква свръхпроизводство и е извънредно могъща причина за нищетата, ще се окаже тогава далеч недостатъчно и ще трябва да вземе много по-широки размери. Вместо да поражда нищета, излишъкът от производството над най-непосредствените потребности на обществото ще осигурява задоволяване потребностите на всички членове на обществото, ще поражда нови потребности и едновременно ще създава средства за тяхното задоволяване. Той ще стане условие и стимул за по-нататъшен прогрес и ще осъществява този прогрес, без да води, както по-рано, към периодично разстройство на целия обществен строй. Освободена от оковите на частната собственост, едрата промишленост ще се развие в такива размери, в сравнение с които днешното нейно състояние ще изглежда също така нищожно, както изглежда манифактурата в сравнение с едрата промишленост на нашето време. Това развитие на промишлеността ще даде на обществото достатъчно количество продукти, за да бъдат задоволявани потребностите на всички негови членове. Също и земеделието, за което сега е затруднено вследствие на гнета на частната собственост и на раздробеността на участьците внедряването на вече съществуващите усъвършенствувания и достижения на науката, ще навлезе в съвсем нова ера на разцвет и ще даде на разположенис на обществото напълно достатъчно количество продукти. По този начин обществото ще произвежда достатъчно продукти, за да може да организира едно разпределение с оглед да бъдат задоволени потребностите на всички негови членове. С това ще стане излишно разделянето на обществото на различни враждебни помежду си класи. Но то не само ще стане излишно то ще бъде дори несъвместимо с новия обществен строй. Съществуването на класи с предизвикано от разделението на труда, а раз- делението на труда в неговия сегашен вид ще изчезне съвсем, тъй като за да се издигне промишленото и селскостопанското производство на посочените висоти, няма да бъдат достатъчни само механическите и химическите спомагателни средства. Нужно е също да се развият съответно и способностите на хората, които привеждат в движение тези средства. Както през миналото столетие селяните и манифактурните работници измениха целия си начин на живот и станаха съвсем други хора след въвличането им в тежката промишленост, така и общото ръководене на производството със силите на цялото общество и произтичащото оттук ново развитие на това производство ще се нуждае от съвсем нови хора и ще ги създаде. Общественото ръководене на производството не може да се осъществява от хора, каквито са днешните, от хора, всеки от които е подчинен на някакъв отрасъл на производството, прикован към него, експлоатиран от него, развива само една страна на своите способности за сметка на всички останали и познава само един отрасъл или част от някой отрасъл на цялото производство. Дори днешната промишленост все но-малко е в състояние да използва такива хора. А промишлеността, която ще се ръководи задружно и планомерно от цялото общество, още повече предполага хора с всестранно развити способности, хора, способни да се ориентират в цялата система на производството. Следователно разделението на труда, което още днес е подкопано от машината и което превръща един в селянин, друг в обущар, трети във фабричен работник, четвърти в борсов спе- кулант ще изчезне напълно. Образованието ще даде на младите хора възможност бързо да усвояват на практика цялата система на производството, то ще им позволи последователно да преминават от един производствен отрасьл в друг в зависимост от потребностите на обществото или от техните собствени наклонности. Следователно образованието ще ги освободи от оная едностранчивост, която съвременното разделение на труда натрапва на всеки отделен човек. По този начин обществото, организирано на комунистически начала, ще даде възможност на своите членове всестранно да прилагат своите всестранно развити способности. Но заедно с това неизбежно ще изчезнат и различните класи. Така че обществото, организирано на комунистически начала, е, от една страна, несъвместимо с по-нататъшното съществуване на класите, а, от друга страна, самото изграждане на това общество дава средствата за унищожаване на класовите различия. От това следва, че и противоположността между града и селото също ще изчезне. Едни и същи хора ще се занимават със земеделие и промишлен труд, вместо да се върши това от две различни класи. Това е необходимо условие за комунистическата асоциация дори по чисто материални причини. Разпръснатостта на занимаващото се със земеделие население в селата наред със струпването на промишленото население в големите градове е едно състояние, което съответствува само на още недостатъчно високото равнище на развитие на земедeлието и промишлеността и представлява спънка за всяко по-нататъшно развитие, нещо, което вече днес се чувствува силно. Всеобщата асоциация на всички членове на обществото за съвместно и планомерно експлоатиране на производителните сили; развитието на производството до такава степен, че да задоволява потребностите на всички; ликвидирането на положението, при което потребностите на едни се задоволяват за сметка на други; пълното унищожаване на класите и на противоположностите между тях; всестранното развитие на способностите на всички членове на обществото чрез премахване на предишното разделение на труда; чрез производствено възпитание, чрез сменяване на видовете дейност, чрез участие на всички в използването на благата, които се произвеждат също от всички, и най-сетне, чрез сливането на града със селото — това ще бъдат най-главните резултати от ликвидирането на частната собственост.



21-ви въпрос: Какво влияние ще окаже комунистическият обществен строй върху семейството?

Отговор: Отношенията между половете ще станат изключително частно дело, което ще засяга само заинтересованите лица и в което обществото няма защо да се меси. Това ще стане възможно благодарение на премахването на частната собственост и благодарение на общественото възпитание на децата, вследствие на което ще се унищожат двете основи на съвременния брак, свързани с частната собственост: зависимостта на жената от мъжа и на децата от родителите. Това е отговорът на крясъците на високонравствените еснафи против комунистическата общност на жените. Общността на жените е явление, което принадлежи напълно към буржоазното общество и в максимална степен съществува в днешно време под формата на проституция. Но проституцията е основана върху частната собственост и ще изчезне заедно с нея. Така че комунистическата организация няма да въведе общността на жените, а напротив ще я унищожи.



22-ри въпрос: Как ще се отнася комунистическата организация към съществуващите националности? - Остава.



23-ти въпрос: Как ще се отнася тя към съществуващите религии? - Остава.



24-ти въпрос: По какво се различават комунистите от социалистите?

Отгогвор: Така наречените социалисти се делят на три категории. Първата категория се състои от привърженици на феодалното и патриархалното общество, което е унищожено и всеки ден се унищожава от едрата промишленост, световната търговия и създаденото от тях буржоазно общество. От бедствията на съвременното общество тази категория прави извода, че трябва да се възстанови феодалното и патриархалното общество, тъй като то било свободно от тези бедствия. Всички нейни предложения са пряко или косвено насочени към тази цел. Комунистите винаги ще се борят решително против тази категория реакционни социалисти въпреки тяхното мнимо съчувствие на нищетата на пролетариата и проливаните във връзка с това горещи сълзи. Защото тези социалисти:

1) се стремят към нещо съвсем невъзможно;

2) опитват се да възстановят господството на аристокрацията, цеховите майстори и притежателите на манифактури с тяхната свита от абсолютни или феодални монарси, чиновници, войници и попове; те искат да възстановят едно общество, което наистина би било свободно от пороците на съвременното общество, но затова пък би донесло със себе си най-малко толкова други бедствия, а при това не би разкривало никакви перспективи за освобождението на потиснатите работници с помощта на една комунистическа организация;

3) винаги разкриват истинските си намерения тогава, когато пролетариатът става революционен и комунистически. В такива случаи те незабавно се обединяват с буржоазията против пролетариите. Втората категория се състои от привърженици на сегашното общество, които неизбежно поражданите от това общество бедствия заставят да се опасяват за неговото съществуване. Следователно те се стремят да запазят днешното общество, но да отстранят свързаните с него бедствия. За тази цел едни предлагат чисто благотворителни мерки, други грандиозни планове за реформи, които под предлог на реорганизация на обществото имат за цел да запазят устоите на днешното общество, а с това и самото днешно общество. Против тези буржоазни социалисти комунистите също трябва да водят непрестанна борба, защото тяхната дейност принася полза на враговете на комунистите и те защитават обществения строй, който комунистите искат да разрушат. Най-сетне, третата категория се състои от демократичните социалисти. Вървейки по пътя на комунистите, те искат осъществяването на част от мероприятията, посочени в ...въпрос* (*В ръкописа е оставено празно място; има се предвид 18-ият въпрос), но не като преходни мерки, водещи към комунизма, а като мероприятия, достатъчни за унищожаването на нищетата и премахването на бедствията на сегашното общество. Тези демократични социалисти са или пролетарии, които не са си още изяснили достатъчно условията за освобождаването на своята класа, или представители на дребната буржоазия, т.е. на класата, която до извоюването на демокрацията и осъществяването на произтичащите от нея социалистически мероприятия в много отношения има същите интереси, както и пролетариите. Затова комунистите в моменти на действие ще сключват споразумения с демократичните социалисти и изобщо засега ще трябва да провеждат обща политика с тях, само ако тези социалисти не преминат в служба на господствуващата буржоазия и не започнат ла нападат комунистите. Разбира се, че съвместните действия не изключват обсъждането на ония разногласия, които съществуват между тях и комунистите.



25-и въпрос: Как се отнасят комунистите към останалите политически партии на нашето време?

Отговор: Това отношение е различно в различните страни. В Англия, Франция и Белтия, където господствува буржоазията, комунистите засега още имат общи интереси с различните демократични партии и тази общност на интересите е толкова по- значителна, колкото повече демократите се приближават до целите на комунистите в ония социалистически мероприятия, които сега демократите навсякъде защищават, т.е. колкото по-ясно и определено те защищават интересите на пролетариата и колкото повече те се опират на пролетариата. Например в Англия чартистите, които са предимно работници, стоят неизмеримо по-близо до комунистите, отколкото демократичните дребни буржоа или така наречените радикали. В Америка, където с въведена демократична конституция, комунистите ще трябва да поддържат партията, която иска да обърне тази конституция против буржоазията, и да я използва в интерес на пролетариата, т.е. партията на привържениците на националната аграрна реформа. В Швейцария радикалите, макар че представляват още партия с твърде смесен състав, са все пак единствените, с които комунистите могат да влязат в споразумение, а между тези радикали най-прогресивни са ваадтските и женевските. Най-сетне, в Германия решителната борба между буржоазията и абсолютната монархия е още предстояща. Но тъй като разчитат на това, че ще трябва да влязат в решителен бой с буржоазията, преди буржоазията да е станала господствуваща, то в интерес на комунистите е да помогнат на буржоазията да постигне по възможност по-скоро господство, за да могат след това на свой ред колкото може по- скоро да я съборят. Така че в борбата на либералната буржоазия против правителството комунистите винаги трябва да бъдат на страната на първата, но да се пазят от самоизмамата, в която изпада буржоазията, и да не се доверяват на нейните съблазнителни уверения относно благодатните последици, които уж щяла да има за пролетариата победата на буржоазията. Единствените предимства за комунистите от победата на буржоазията ще бъдат:

1) различните видове отстъпки, които ще улеснят комунистите в защитата, обсъждането и разпространението на техните принципи и с това ще улеснят обединението на пролетариата в тясно сплотена, готова за борба и организирана класа, и

2) сигурността, че от деня, когато паднат абсолютистките правителства, ще дойде редът на борбата между буржоата и пролетариите. От този ден партийната политика на комунистите ще бъде и тук същата, както в страните, където вече господствува буржоазията.

[MalamiR]

O, Боже!