Държавни органи, регламентирани в конституцията и техните...

[Kotkata68]

9. Държавни органи , регламентирани в конституцията и техните взаимоотношения.


- Държавните органи в България регламентирани в конституцията:
 Народно събрание
 Президент
 Министерски съвет
 Съдебна власт
 Конституционен съд
Народни събрание – Съгласно действащата Конституция на Репуб-лика България от 1991 година народ-ното събрание се състои от 240 души с мандат четири години. То е коле-гиален държавен орган (според на-чина на вземане на решения), пър-вичен и независим (според правното си положение), пряк (според начина на формирането си непосредствено от избирателите), с обща компетент-ност (според кръга на въпроси от държавното управление, които може да решава). Негови органи са предсе-дателят на Народното събрание, заместник-председатели и секретари, от състава на народните представи-тели.
Народните представители образуват парламентарни групи според пар-тийната си принадлежност или по-литическа ориентация. Народното събрание избира постоянни комисии по отрасли или сфери на държавно управление. Тяхното основно пред-назначение е да разглеждат и приемат становища по проектозаконите и другите проектоактове, внесени за приемане от Народното събрание, както и да упражняват контрол върху изпълнителната власт.
Народното събрание избира от своя състав постоянни делегации в международни организации, с при-лагане принципа на пропорцио-налното представителство.
Народното събрание е постоянно-действащ орган. То работи на три сесии годишно с ваканции между тях. По принцип заседанията са открити, но Народното събрание може да реши да провежда и закрити заседания при наложени държавни интереси. Ре-шенията, взети на такива заседания, се обявяват публично.
За да заседава и да приема свои акто-ве, в заседанията на Народното съб-рание трябва да присъстват повече от половината народни представители. Актовете се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, а в отделни случаи, посочени в Консти-туцията, с квалифицирано мнозин-ство. Гласуването се извършва лично, явно или тайно.
Правното положение на народния представител се определя главно от следното:
– той представлява целия народ, а не само своите избиратели. Затова той не може да приема задължителни за себе си поръчения и не може да бъде отзован от избирателите.
– той действа според законите, по съвест и по убеждение; не е нака-зателно отговорен за изразени мнения и гласувания в Народното събрание.
– народният представител е наказа-телно неприкосновен. Той не може да бъде задържан и срещу него не може да се възбуди наказателно преслед-ване. Изключението е за тежки пре-стъпления, но с разрешение на Народ-ното събрание.
– той не може едновременно да осъ-ществява други държавни служби или дейности, които по закон са не-съвместими с неговото положение.
– народният представител има право на трудово възнаграждение, обез-щетение по Кодекса на труда, платен годишен отпуск, който по принцип съвпада с ваканциите на Народното събрание.
– той има право и е задължен да участва в работата на Народното съб-рание, да бъде избиран и да работи в неговите органи.
– народният представител е задължен да има добро парламентарно пове-дение. За нарушения на изискванията за такова поведение спрямо него могат да се вземат дисциплинарни мерки, регламентирани в правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народното събрание има следните основни правомощия:
а) осъществява законодателната власт. Приемането на законите е негово изключително правомощие и се осъществява по определена от Конституцията и от организацията и дейността на Народното събрание процедура.
б) упражнява парламентарен контрол спрямо Министерския съвет и отделни министри, чрез три форми: въпроси, питания, гласуване на пред-ложение за недоверие към министър-председателя или Министерския съвет.
в) формира държавни органи или взема участие в тяхното формиране (например, избира министър-предсе-дател и по негово предложение чле-новете на Министерския съвет, ръко-водителя на БНБ, една трета от състава на конституционния съд, 11 души от 25-членния състав на Вис-шия съдебен съвет и членовете на Сметната палата).
г) приема решения и други актове, свързани с вътрешните и външни функции на държавата: решава въп-росите на войната и мира, рати-фицира и денонсира международни договори, има право да предяви обвинение срещу президента за дър-жавна измяна или нарушаване на Конституцията, дава амнистия.
д) изменя и (или) допълва Консти-туцията, освен когато това право-мощие е предоставено изключително на Велико народно събрание.

• то се състои от 240 представители с мандат 4 години . Структурата на Народното събрание е следната:
o Народни представители
o Председател на народното събрание
o Заместник председатели
o Постоянни комисии – тяхната основна задача е да обсъждат и приемат становището по внасяните в НС законопроекти.
o Временни комисии – съставят се при нужда
o Парламентарни групи
o Постоянни делегации в международни парламентарни организации
o Групи за представителство с други държави на друстранна основа

Народното събрание е едно държавно учреждание със съответната администрация:
o Председател на НС
o Заместник председател
o Главен секретар
o Кабинет на председателя

Има още служители към парламентарните групи – зам. Председателите, пост. Комисии
Редакцията на държавен вестник е причислена към НС

При тази структура НС осъществява две основни функции:
1 – НС е единственият законодателен орган .Законопроекти могат да предлагат само министерския съвет и всеки народен представител.Проектите се гласуват на два пъти.Първият път – по целите, идеите на закона.
Вторият път – по текстовете на закона.
За да се приеме един закон е необходим кворум от повече от половината ндуши в НС и гласовете на повече от половината от присъстващите (при мнозинство).
Приетият закон се предава на президента за подпис и обнародване в държавния вестник с подписът си президента удостоверява верността на текста , който е гласуван.Ако той не е съгласен има право да върне закона за преобсъждане.
2 – Контролна функция на НС – то осъществява парламентарен контрол върху изпулнителната власт и по – точно в/у министерския съвет и отделните министерства.Формите на контрол са главно следните:
- задаване въпроси от народните представители към министър председателят или отделни министри по актуални събития.По отговора не се прави обсъждане.
- питане (интерпелация) – въпрос отностно политиката и мерките на министерският съвет и отделни министри. На отговора може да се прави обсъждане , което завършва с решение.
- обсъждане и гласуване на предложения за недоверия на министерския съвет или министър председателят . Недоверие може да се окаже с гласовете на повече от половината народни представители . Министерският съвет по своя инициатива също може да иска от НС също да му гласува доверие.Искането се обсъжда и доверие се оказва при обикновен кворум и обикновено мнозинство.

Извън тези основни функции НС има кадрови функции т.е. назначава определени лица или участва в формиране на колективни държавни органи.
НС осъществява и други функции от управленчески характер.


Президент

Той е държавен глава , той изразява единството на народа . Той олицетворява единството на нацията. Въпреки че е по-литически ангажирано лице и не е департизиран, при осъществяване на своите правомощия той трябва да изхожда от националните интереси. Той представлява и България в международните отношения. Съобразно характера им неговите правомощия могат да се класи-фицират на кадрови, инициативни, разпоредителни и представителни. Президентът участва при формиране и комплектуване на състави на държавни органи (например, назначава една трета от състава на Конституционния съд, назначава ръководителите на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет, назначава висшия команден състав на въоръжените сили по предложение на Министерския съвет, както и ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България в международни организации).
Инициативните правомощия се из-разяват в правото на президента да отправя обръщение към народа и Народното събрание. Той има право на отлагателно вето върху приети от Народното събрание закони. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност и може да поставя за обсъждане актуал-ни въпроси на обществото. Той има право на помилване.
В кръга на разпоредителните си правомощия президентът определя датата за произвеждане на национални референдуми, след решение на Народното събрание. Той обнародва законите; утвърждава промени в границите на административно-те-риториални единици по предложение на Министерския съвет; предоставя убежище; дава, възстановява, осво-бождава от българско гражданство; награждава с ордени и медали; опро-щава несъбираеми държавни взе-мания; назначава служителите в президентството и извършва дей-ствия като административен ръково-дител на това ведомство.
Президентът е включен в системата на разделение на властите. Въпреки че пряко не се вмества в кръга на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, той изпълнява право-мощия, свързани с тях, взаимодейства с техните органи и има прав-ни възможности за въздействие и възспиране.
Президентът се избира пряко от изби-рателите. Мандатът му е 5-годишен и може да бъде преизбран само веднъж. Условията за избираемост на президента са посочени в чл. 93 ал. 2 на Конституцията. Той трябва да бъде само български гражданин и то по рождение; да е навършил 40 години, последните пет години да е живял в страната (повече от половината дни на всяка година); да не е поставен под пълно или ограничено запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода с влязла в сила съдебна присъда.
Президентът не може да упражнява други дейности и да участва в ръководството на политическа партия. Той не носи отговорност за дейст-вията, извършени при изпълнение на своите функции. Изключението е при държавна измяна и нарушаване на Конституцията, като обвинението се повдига от Народното събрание и въпросът се разглежда и решава от Конституционния съд.
Правният акт, с който президентът упражнява правомощията си, е указ. Той не е нормативен, а се издава в изпълнение на Конституцията и законите. Възможно е указът по чл. 100 ал. 5 на Конституцията да има нормативен характер, ако се налага при създадена извънредна ситуация в страната първично да се регулират определени страни на обществените отношения.
- Мандатът му е пет години.Правомощията на президента са от два вида – Президента се произнася с укази. Той е наказателно неотговорен за действията си освен ако не наруши конституцията и бива обвинен в държавна измяна.
Министерски съвет

Министерският съвет на Република България е централен, колегиален и с обща компетентност държавен орган на изпълнителната власт. Състои се от министър-председател, зам. мини-стър председател (един или повече) и министри. Те могат да бъдат само български граждани, да са навършили 21 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Те не могат да заемат други длъжности, които са несъвместими с положе-нието на народен представител, и не могат да бъдат едновременно на-родни представители .
Министърпредседателят и министрите се избират от Народното събрание. Съставът на Министерския съвет се избира по предложение на министърпредседателя блоково, като екип. Промените в структурата и състава стават по същия ред. Изклю-чение прави временното правителство, което се назначава от президента при условията на чл. 99 ал. 5 на Конституцията, когато не се постигне съгласие за образуване на правителство.
Редът за формиране на Министерския съвет е регламентиран в Конституцията. Президентът провежда консултации с парламентарните групи относно избора на министърпредседател. Той възлага на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Кандидатът е длъжен в седмодневен срок да предложи състава на Министерския съвет. Ако той стори това, приема се, че неговият проучвателен мандат е приключил успешно. Тогава президентът го предлага на Народното събрание, за да бъде избран за министър-предсе-дател. Изборът се провежда с тайно гласуване. В случай, че бъде избран, той предлага състава на Министерския съвет, който също се избира с тайно гласуване.
В случай, че кандидатът за министърпредседател не успее в проучвателния му мандат или не бъде избран, или не се избере съставът на предложеното от него правителство, президентът възлага проучвателен мандат на кандидат, предложен от втората по численост парламентарна група. При неуспех по същите причини, той се обръща към някоя друга парламен-тарна група. Ако и в този, трети тур, не се образува правителство, прези-дентът назначава служебно правителство, разпуска народното събрание и насрочва избори за Народното събрание найкъсно до два месеца след прекратяване правомощията на действащото Народно събрание.
Посоченият ред за съставяне на пра-вителство се прилага и в случаите на прекратяване на правомощията на Министерския съвет: при смърт на министърпредседателя; гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министърпредседателя.
Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той представлява Министерския съвет; свиква и ръководи заседанията му; ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет; определя ресорите и правомощията на заместник министърпредседателите, координира тяхната дейност и дейност-та на министрите; назначава и освобождава от длъжност заместникминистрите.
Заместник министърпредседателите изпълняват правомощия, които са им възложени от министър-председате-ля, в определените им от него ресори.
Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.
Заместникминистрите подпомагат министъра при осъществяване на по-литическата програма на правителството, при разработване на проекти за нормативни актове и при изпълне-ние на неговите правомощия. Със заповед министърът делегира право-мощия на своите заместници и определя техните функции
Той е ръководител на изпълнителната власт.
Състои се от:
1) Министър председател
2) Негови заместници
3) Министри
Към всеки от тях има политически кабинети. Министерският съвет е и държавно ведомство от около 400 души. Администрацията се състои от главен секретар, обща или специализирана администрация с дирекции. Министерският съвет е колективен орган спрямо своите актове на заседание с обикновен кворум и обикновено мнозинство. МС организира и осъществява вътрешната и външната политика на държавата възоснова на конституцията и законите. Той има законодателна инициатива включително предлага проект за годишен държавен бюджет.МС стопанисва и управлява обектите на държавна собственост. Той ръководи въоръжените сили. Той ръководи цялата държавна администрация.
Изпълнителната власт
Състои се от :
1) МС
2) Министър председател
3) Заместник министър председател
4) Министрите
5) Председателите на държавните агенции
6) Държавните комисии
7) Изпълнителните директори на изпълнителните агенции
8) Ръководителите на други държавни институции
Всички те са централни органи на изпълнителната власт.

Териториални органи :
1) Областни управители
2) Кметове на общини

Съдебна власт
Тя се състои от съдии, прокурори и следователи, лица с висше юридичско образование и правоспособност.
Дейността на съдебната власт се организира от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 члена – юристи поне с петнадесет години юридически стаж, от които най-малко пет години като съдии, прокурори, следователи или хабилитирани научни работници по право. Единадесет от тях се избират от Народното събрание, единадесет души – от делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи (първите избират шест души, вторите – трима, а останалите – двама души). Трима членове са по право. Това са председателите на Върховния касационен съд и на Върховния адми-нистративен съд и главният прокурор. Те се назначават от президента за срок от седем години по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът може еднократно да отклони някое предложение, но ако то се повтори от Висшия съдебен съвет, той е длъжен да назначи лицето.
Мандадът на Висшия съдебен съвет е пет години. Той има:
а) кадрови функции – определя състава на съдебната власт с предложението си до президента относно нейните ръководители и като избира и определя кадровото движение на прокурорите и съдиите.
б) организаторски функции – определя броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата, щата на кадрите на съдебната власт, техните възнаграждения; изготвя проектобюджета на съдебната власт, който се внася от Министерския съвет и се включва в общия държавен проектобюджет.
в) контролни функции – произнася се по решения, свързани с дисциплинарни дела спрямо съдии, прокурори и следователи; ежегодно изслушва информация от съдилищата, прокуратурите и следствените дела; по искане на главния прокурор взема решение заснемане имунитета на кадрите и за временното им отстраняване от длъжност.
Съдът се състои от :
1) Върховен касационнен съд и Върховен адмисинстративен съд.
2) Апелативен съд
3) Окръжен и административен съд
4) Районен съд
Съдът осъществява правосъдието в Б-я. Той решава правни спорове, реализира наказателната отговорност на извършители на престъпления. Установява факти с правно значение. Характерни за съдът са две обстоятелства: Първо ,че актовете на съда имат силата на присъдено нещо. Второ съдебната процедура е инстанционна.
Прокуратурата е самостоятелен държавен орган основан на принципа на централизацията т.е.всеки прокурор е длъжен да изпълнява указанията на горестоящият прокурор и всички за подчинение на главния прокурор.
Състои се от :
- Върховна касационна прокуратура и върховна административна прокуратура
- Апелативна прокуратура
- Окръжна прокуратура и Административна прокуратура
- Районна прокуратура

Прокуратурата има следните правомощия:
1) упражнява методическо ръководство и надзор на следователите и дознателите.
2) повдига и поддържа в съда обвинения с/у лица извършили престъпления.
3) участва и по други видове дела посочени в закона.
4) взема мерки за отмяна на незаконни актове на администрацията.
5) Изпълнява определени видове присъди на съда
6) Упражнява надзор за законност в/у местата за принудително задържане на лица.

Следствени служби.
Те се състоят от :
1) Национална следствена служба
2) Окръжна следствена служба
Те осъществяват досъдебното производство за разследване на престъпления.Съдебната власт се ръководи от висш съдебен съвет , който се състои от 25 души , 11 се избират от народното събрание други 11 се избират от делегати като делегатите съдии избират 6 , прокурорите 4 и следователите 1 . 3-ма членове са по право , това са главния прокурор и прецедателите на двете върховни съдилища, те се назначават от президента. Техният мандат е на 5 години , а на назначените ръководители е 7 год. ВС съвет е постоянно действащ орган. Той назначава и прочие всички кадри. Също той определя и проекта за бюджета на съдебната власт. Той определя седалищата , възнагражденията на кадрите също така има и контролни функции.
СТРУКТУРА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – Структурата на съда обхваща Върховен касационен съд и Върховен административен съд, апелативни съдилища, окръжни и районни съдилища, както и военни съдилища и военноапелативни съдилища.
Структурата на прокуратурата е съответна на съдилищата. Тя се състои от главен прокурор, върховна касационна прокуратура, върховна административна прокуратура, апелативни, окръжни и районни прокуратури, вонноокръжни и военноапелативни прокуратури.
Следователите са разпределени в специализирана следствена служба и окръжни следствени служби.
Нормативно прокуратурите и следствените служби са при съдилищата, но те не са административно свързани с тях. Отношенията са процесуални и се изграждат съобразно функциите, които отделните органи на съдебната власт осъществяват
ФУНКЦИИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – Основният първоинстан-ционен съд е районният съд. На него са подчинени всички дела, освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд. Окръжният съд разглежда като първа инстанция дела, определени със закон. Той разглежда като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съди-лища, както и други дела, определени със закон. Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстационни актове на окръжните съдилища и в неговия съдебен район (извън тези по Закона за административното производство), както и срещу актове на военните съдилища от цялата страна. Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на зако-ните от всички съдилища по горепосочените дела. Освен това, този съд, на общо събрание на неговите колегии (гражданска и наказателна) приема тълкувателни решения, които са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в администра-тивното правораздаване с идентични надзорни функции на Върховния касационен съд, но спрямо административни дела. Общото събрание на всяка от двете колегии на този съд издава тълкувателни решения по приложението на закона при не-правилна или противоречива съдебна практика.
Прокуратурата е единна и центра-лизирана. Всеки прокурор е подчинен на погорестоящия по длъжност, а всички – на главния прокурор. Дейността на прокуратурата се осъществява в следните основни насоки:
– тя привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, като образува предварителни производства за разследване на престъпленията, изготвя и внася обвинителни актове в съдилищата и поддържа обвиненията в съдебните производства;
– упражнява надзор за законност при изпълнение на присъдите и на други принудителни мерки, които се вземат по законен ред спрямо лица (настаняване на принудително лечение на лица, болни от алкохолна или друга наркоманна болест, както и от психически заболявания; на лица, настанени в заведенията за отрезвяване и в заведения за временно настаняване);
– тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправно нарушени права;
– участва в граждански и административни дела, в случаите, предвидени в закон и дава заключения по тях. Прокурорът може да бъде инициатор за образуване на такива дела и се явява в съдилищата като страна по тях.
Следователите извършват предварително разследване на престъпленията от общ характер (тези, които се преследват от държавата по служебен ред). Те приключват предварителните производства с постановления за предаване на съд, за прекратяване или спиране (при определени от наказателнопроцесуалния кодекс предпоставки).


Конституционен съд

За първи път в Б-я се създава конституционен съд със сега действащата конституция . Той не е включен в системата на съдебната власт. Служи за защита на конституцията и осигурява условия за нейното непрекъснато и постоянно действие.
КС се състои от 12 души юристи; 1/3 или 4 души се избират от народното събрание, др. 4 се избират от съдиите на двете върховни съдилища, 1/3 се назначават от президента. Мандат – 9 год. Като на всеки 3 г. Се обновява състават с по 4 души .
КС разглежда и решава дела по инициатива само на 1/5 от народните представители, мин. Съвет , президента , двете върховни съдилища и главния прокурор. Делата се решават с гласовете на повече от половината от всички съдии. Решенията са окончателни и задължителни за всички . Със своите решения съдът въздейства силно в/у държавните органи и балансира политическата система в Б-я . Правомощията на съда са 8 наброй , като първите два са най-често исползваните.
- Съдът дава задължително тълкуване на конституционните норми
- Установяване противиконституционността на актовете на НС, на президента
- Въпр. За компетентност м/у НС , президента и МС и м/у общински съвети и централните органи на държавното управление.
- Съответсвието на международните органи с конституцията
- Конституция на политическите партии и сдружения

Взаимоотношения
Взаимоотношенията на държавните органи са уредени в Конституцията съобразно с принципа за разделение на властите. Различните органи трябва да си взаимодействат , но и взаимно контролират и възпират властта на другия.Тази идея е възприета от много държави посвета и е включена в техните конституции, чрез разделение на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Взаимоотношенията на държавните органи в Б-я се изразяват главно в следното:
I. НС въздейства върху президента с правото си да повдига обвинения с/у него , за нарушаване на конституцията и държавна измяна. Също с това , че приема или не неговото вето в/у законите и неговите предложения изразени в обръщението му към НС.НС въздейства в/у министерския съвет с това ,че избира неговият състав и с формите на парламентарен контрол над него. НС въздейства в/у съдебната власт с това , че приема закони за нея и такива които се прилагат от тази власт.
II. Президентът въздейства в/у НС с това , че го свиква на 1 – во заседание , също с правото на вето в/у законите , с правото на обръщение към НС и с правото да го разпуска ако при трикатни опити то неможе да Избере министерски съвет .Президентът въздейства в/у министерския съвет с участието си в неговото формиране и в хода на тяхната съвместна компетентност . Президентът въздейства в/у съдебната власт с правото си да назначи нейните ръководители по предложение на визшия съдебен съвет , той има право веднъж да отклони предложението , но ако то се повтори той е длъжен да назначи лицето.
III. Министерският съвет въздейства върху НС със своята законодателна инициатива и със правото на министерския съвет да иска от НС да му гласува доверие . Министерският съвет въздейства върху президента с правото ВСС (визш съдебен съвет) да предлага за назначаване кандидати за главен прокурор председатели на ВКС или ВАС (върховен административен съд). Министерският съвет въздейства върху съдебната власт чрез министъра на правосъдието , който ръководи заседанията на ВСС макар и без право на глас и има широки правомощия спрямо органите и дейността на съдебната власт.
IV. Съдебната власт въздейства в/у НС с правото на главния прокурор да иска снемане имунитета на народен представител извършил умислено престъпление и с възможността да инициира промени в законодателството. Съдебната власт въздейства в/у министерския съвет с контролните функции в/у актовете на администрацията и на органите на съдебната власт.
V. Конституционния съд се влияе от горепосочените органи с правото им да поставят въпроси за решение от съда . От своя страна съдът въздейства в/у всички държавни органи и цялата политическа система със своите решения по поставените въпроси .

Посочените взаимоотношения са реални и изцяло приложими в социалната практика , което придава жизненост на принципа за разделение на властите.