СЪДЪРЖАНИЕ


І. Увод ………………………………………………………………………….2
ІІ. Основни характеристики на административната дейност………….3
1. Местна администрация…………………………………………………...4
2. Местно самоуправление…………………………………………………..4
ІІІ. Управленчески структури, функции и задачи…………………….…6
1. Община..……………………………………………………………..……...6
2. Роля на общинският съвет в местното самоуправление……………..7
3. Управленческа структура на общинската администрация-Раднево...9
V. Развитие на гражданското общество…………………………………...24
VІ. Приоритети на Общината………………………………………………24
VІІ. Вертикална организационна-управленска структура……………..26
VІІІ. Хоризонтална структура………………………………………………27
ІX. Заключение……………………………………………………………….28













І. Увод :

Нашият свят непрекъснато се променя, а същото се отнася и за непрекъснато развиващата се връзка между местната администрация и избирателите, които тя обслужва. Днес, повече от всякога, са нараснали изискванията на гражданите към обслужването им от местната администрация.
Община Раднево е динамично развиваща се община, устремена към постигане на ефективна и конкурентна икономика и по-висок жизнен стандарт за цялото население. Пред нейното развитие стои и предизвикателството успешно да се интегрира в процеса на европейска интеграция и да се превърне в равностоен партньор на европейските общини и региони.
Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Границите на общините се определят след допитване до населението. Общината е юридическо лице. Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси. Законът създава условия за сдружаване на общините. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Общината има самостоятелен бюджет. Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със закон. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.






ІІ. Основни характеристики на административната дейност.
Административната дейност е държавна дейност. Тя е дейност по осъществяването на държавната власт. Тя се извършва от държавните органи или органи, на които изрично и по изключение е възможно да изпълняват функции на държавните органи.
Административната дейност е юридическа дейност. Тя се извършва чрез правни действия. Проявява се в правни действия и актове, а те пораждат правни последици. Чрез нея се осъществяват административните права и задължения на гражданите и организациите.
Административната дейност е подзаконова дейност. Тя се развива и осъществява на базата на законите. Правомощията на администрацията произтичат от закона и в този смисъл административната дейност има подчинен характер по отношение на законодателната дейност на държавата.
Административната дейност е държавна властническа дейност. Властническият характер (императивен) на административната дейност се проявява в две насоки:
Административната дейност има задължителен характер.
При неизпълнение се прилага държавна принуда.
Административната дейност има динамичен характер. Динамиката и развитието на административната дейност са изключително важни качества на административната дейност. Динамиката в администрацията се дължи на динамиката на обектите на управление. Сложните и комплексни задачи на държавно управление налагат творчески и динамичен подход към тяхното разрешаване.

1. Местна администрация.

Местната администрация в Република България е важна институция в държавно-политическата ни система. Местните органи играят съществена роля в реализирането на административната, икономическата и социалната функция на държавата в отделните териториални единици. Поради характера си на органи с обща компетентност те притежават многоцелева структура, широки правомощия, които обхващат различни сфери на обществения живот. В органите от местната администрация се наблюдават широки възможности да изпълняват задачи на централното държавно управление, като в същото време са в състояние да изразяват и отговарят на нуждите на населението.
Идеята за местното самоуправление е позната на човечеството от най-дълбока древност. Тя отразява необходимостта и желанието хората сами да решават своите дела и да участват наред с държавните органи в реализирането на общонародните, държавните задачи. При някои народи самоуправлението като форма на организиран живот се наблюдава преди формирането на държавна организация, при други по-късно, но типичен е примерът на Швейцария, която и до днес не е отстъпила от класическите, традиционни устои на местното самоуправление и чрез референдуми решава значителна част от общодържавните и местни въпроси.
Местното административно управление е един от елементите на държавната организация, който характеризира тясната връзка на държавата с територията на страната. Всяка административно-териториална единица е пространствена сфера на дейност на местните органи на единната държавна власт. Всяка една администрация има няколко елемента – структура, персонален състав и материално техническа база. Местното самоуправление е един от обективните принципи на конституционно установения у нас правен ред. Самоуправлението е осъществяване на управление посредством различни от държавата юридически лица на публичноо право. Гражданите участват в управлението на общените, както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез общо събрание на населението.
Местната администрация е съставена от органите и звената на държавната администрация, които функционират по места. Както и от административните органи и звена на местното самоуправление. В България има две основни нива на местна власт-областно и общинско. По тази причина към местната администрация се включва общинската и областната администрация. Общината е основна единица на местното самоуправление. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а орган на изпълнителната власт е кметът.
2. Местно самоуправление
Местното самоуправление е право на населението самостоятелно да решава въпроси от местно значение. Това право се реализира не само чрез избиране на органи на местно управление, но и чрез различни форми на пряко участие на гражданите в осъществяването на различни функции от местното самоуправление. Местното самоуправление е форма на народовластие. Гражданите осъществяват своята власт и участват в управлението непосредствено чрез референдум или избори или чрез органите на местното самоуправление. То е елемент и форма на организация на държавната власт. В страните, където е силно централизирана държавната власт правомощията на местното управление са ограничени до степен, когато се превръщат в органи по места на централната държавна власт, а не на местната общност. В страните, в които се прилага децентрализирана форма на държавна власт, местното управление има по-големи правомощия. Местното самоуправление е децентрализирано управление. То представлява елемент на власт в съотношение с друга по-висша власт. По своята същност самоуправлението по места представлява извършване на държавни функции, но не от държавата, а от самоуправляващите се общности. Осъществява се една делегация на функции от страна на държавата спрямо самоуправляващите се общности. Там където държавата доброволно се е оттеглила на нейно място ролята й е поета от органите на самоуправляващите се общности. Тези органи осъществяват публична власт, поради това те са държавни органи.

Целият материал: