Розоцветни (Rosaceae) е семейство растения, включващо дървета, храсти, полухрасти, както и тревисти многогодишни растения. Листата са последователни или срещуположни, прости или сложни, с или без прилистници. Цветовете са обикновено двуполови, актимофорни, с двоен, по-рядко прост околоцветник, устроени най-често по тип. Тичинките са многобройни или само 5-10. Завръзът е горен, полудолен и долен. Цветните части са разположени най-често кръгово, но се срещат и спирално разположени плодници. Общата цветна формула е
· Ч5 В5 Т~ П 1. Плодовете са най-често сборни от мехунки, костилки и орехчета, или сочни прости костилка. При други видове, например тези от род Ябълка, се образуват лъжливи ябълковидни плодове.
Семейството се състои от над 3000 вида, предимно в области с умерен и субтропичен климат. В България се срещат над 200 вида. Повечето имат богати със захар и витамини плодове. Представители на розоцветните са ценни овощни култури ( ябълки, круши, кайсии, праскови, череши, сливи, малини и др.). Други съдържат етерични масла (маслодайна роза) с високи качества. Някои са декоративни (роза), медицински, медоносни.









Дюля или дюла (Cydonia oblonga) е единствен представител на род Cydonia. Дюлята е широколистно листопадно растение. Тя представлява храст или невисоко дърво. Дюлята е със сравнително слаборазвита коренова система, която е съставена от множество неголеми странични корени, които водят своето начало от основата на растението. На дълбочина корените на дюлата не достигат до повече от 80-100 см.
Стъблото и корените на дюлевото дърво са покрити със сива, а понякога със сиво-кафява кора, която е сравнително тънка. Дюлата рядко е голяма на височина. Рядко се случва дюлево дърво да надвиши на височина 7 метра.
Дюлята има сравнително големи листа, които имат правилна яйцевидна форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена на цвят, а долната - светлозелена, а понякога почти бяла. Този цвят се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната им страна.
Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови на цвят. Цветовете са двуполови и имат петделни чашка и венче. Чашката на цвета е бледозелена на цвят, а венечето е бледорозово, а понякога напълно бяло. Цветът и формата на цветовете на дюлевото растение имат за цел да привличат насекомите, коио са основното средство за опрашването на цветовете.
Подобно на други розоцветни растения, дюлята освен същинските плодове образува и лъжлив "крушовиден" или "ябълковиден" плод. Плодът на дюлята напомня по структура този на ябълката и крушата. В изграждането на лъжливия плод на дюлята освен плодникът участва и цветното легло.


Малината (Rubus idaeus) е диво или културно храстовидно растение, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.
Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.
Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. По него има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.
Плодът на малината е много сложен — образуван е от малки плодчета, долепили се едно до друго. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр.
Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. От един декар малинови храсти се получават 800–900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи — до 1500 кг от декар.



Ягодата е род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae), както и плодът на тези растения, който е с високо съдържание на въглехидрати и витамин C. Съществуват няколко вида от род Ягода, като един от най-разпространените е горската ягода.
В християнството ягодата е символ на праведността, плодът на доброто дело, плодовете на духа. Ягодата заедно с теменужки означава смиреността на истинската праведност.