реферат








Тема:
Групи за натиск.Лобизъм










Изготвил: Преподавател:
Калин Йотов Петков гл.ас.д-р В.Гаидаржиева
Психология 1 курс
Фак.№ 531140




В либерлно-демократическото общество,каквото ние се стремим да станем и де юре и де факто е признато че различните социални групи,класи,общества и нации имат свои законни интереси и право да ги защитават с всички законни способи. Разбира се най-добрият способ да защитават интересите си тези формации се явява правото техни представители да участват в институциите на държавната власт.В демократичното общество съществуват обаче и други непротиворечащи на духа на демократичния закон способи тези формации да защитават своите интереси ,да влият на приеманите от държавната власт решения ,а в това число и на законотворческия процес.Докато парламентът се формира по териториални окръзи и партийни списъци,огромно количество от обществени групи,всяка със свои интереси не може да излъчи собствени депутати които да защитават интересите им.С такъв образ чрез системата и практиката на лобизма тези организации получават свое изражение на интересите си и представителство в общонационален мащаб.Форимирането на общественото мнение чрез средствата за масова информация , социален и плитически натиск е дейност, извършвана от дадена „група за натиск” с цел да повлияе върху някакво политическо решение в нейна полза.Термина „група за натиск” фиксира вниманието на деиствието, но предизвиква отрицателен емоционалел смисъл , във всъщност в този случаи това название е психилого-филосовско обоснование на деиствия които произтичат благодареие на такива качества като насточивост , активност , целеустременост в мярка, съгласувани с интереса и мнението на всички субекти участващи във формацията.”Групите за натиск” са неформални обединени съюзи, сдружения, църкви, църковни организации, синдикати, профсъюзи и с различни по обхват, обем, ресурси и активност.Най-дейни в гражданското общество са групите за натиск, предизвикани от някаква необходимост.Някои от тях имат милиони членове; същевременно може да има такива групи от по няколко члена.Като им основната цел е да влияят върху формирането на определена държавна политика и върху нейното прилагане, тоест влияние върху властта упражнявана от правителствата.До началото на 20 век партиите и гражданските сдружения са се разглеждали като едно и също явление.
Партиите са били считани като прикритие за „групите за натиск”.Пръв Макс Вебер разграничава партиите от групите за натиск като посочва разликите между тях.При партиите целта е пряко участие във упражняването на държавна власт.Целта на „групите за натиск” е въздействие върху държавните органи при вземане на едно решение.При партията целта е да се вземат депутатски места и да се влияе в парламента. „Групите за натиск”влияят косвено чрез изборите и при формиране на държавните органи.Партиите отразяват определена политическа идеология.Групите изразяват определени интереси на по-тесен кръг от обществото.Партиите работят в условията на конкуренция по между си, а групите конкурират партията. Членството в партиите не носи директна изгода.В групите се отива с конкретна цел за решаване на определен интерес.При либерална демокрация (Западна Европа, Северна Америка) – гражданските сдружения са символ на плурализма в обществото; по Конституция е заложено функционирането на обществените структури, изразяващи и защитаващи интересите на гражданите.В САЩ участието в държавната дейност не се счита за особена привилегия, възприема се като една то многото възможни дейности. За американското общество е характерна склонността към общинска идеология.Такъв пример е войната с бедността при Кенеди и Джонсън - създават се и се използват децентрални граждански механизми за участие в тази кампания като след това гражданите участват в преразпределение на субсидиите.Тази форма за участие на гражданите в плитическият живот е свързана с асоциации в цяла Европа. Пример в Англия е трейдюнион – профсъюза.В Германия главно след втората световна воина се развива гражданско движение и се създава силно гражданско общество.Може би затова групите за натиск там са много силни и влиаят върху управленските и законодателните органи. Дори някои политически партии възникват на основата на група за натиск такава организация е „партията на зелените” ,която от средата на девдесете години на миналия век има значителна роля в държавното управление на страната.Ролята на гражданското общество е в пряка връзка с характера на политическия режим.При авторитарни и диктаторски режими влянието му е силно ограничено.Причината е страха от евентуални вътрешни проблеми.
За това се създават казионни организации, които са вдъхновени и контролирани от държавата в източна Европа преди 1989г. не може да се говори за участие на гражданите в политическият живот и за такава традиция – като гражданско общество.Тогава в тези страни съществува тъи нареченото командно-административен апарат.След 89г. е налице една силна тенденция към създаване на гражданско общество.Една от проявите е създаването на много граждански асоциации, сдружения, фондации с идеална цел, неправителствени; не са подчинени директно на партийните интереси.Общата тенденция е търсене от страна на гражданите за механизми и средства, чрез които да развиват паралелна дейност със държавните органи.В националното законодателство се търсят нови и се усъвършенстват стари механизми за гарантиране безпрепятственото функциониране на групите за натиск.Групите за натиск играят съществена, ключова роля в демократичния и политически процес.Редица правителства сами търсят контакти с такива „групи за натиск”.Така те са информирани навреме за проблемите на обществото и се консултират с тях за пътищата на решаване на тези проблеми. Европейските групи за натиск са по-склонни от американските да разглеждат политическите партии като полезно средство за представяне на интереси и зависят от лобизма в по-малка степен.Освен това американските партии не признават наличие на твърдо лидерствои в Съединените щати те почти напълно са се отказали да налагат своите интереси посредством политичеките партии а вместо това взимат на служба лобисти с цел да обезпечат своето политическо представителство.Като тенденция нараства ролята на международните неправителствени организации на международна сцена се търси се тяхното съдействие при разшаването на международни кризи .Такива организаций са Юнеско Международния червен кръст идр . Терминът „lobby” –води началото си от преддверията от британския парламент през 16 век.Подобни лобита е имало и във манастирите.Това е мястото, където един външен на институцията човек е можел да влезе и да разговаря с нейните членове по даден проблем.



Навлязъл е в американския политически живот около 1830 г. представителите на различни заинтересовани групи прекарвали много часове в коларните зали на законодателните органи на Съединените щати,надявайки се да поговорят със законодателите и опитвайки се да повлият на техните решения.Постепенно терминът се установил в политическия жаргон и придобил по-широк смисъл,започнал да се отнася за всичко и всеки който се опитва да повлияе на правителствените решения. „Групате за интереси” инвестират в тази дейност с надеждата, че цената ще се контрабалансира с резултатите от лобирането.Независимо от явната неточност на съвременното използване на термина могат да се очертаят няколко строги граници на това понятие.Лобирането е свързано с приемането на държавни решения .Всичките видове лобиране са мотивирани от желание да се окаже влияние,но много действия или събития могат да въздействат на процеса на приемане на правителствените решения,но ако те не са предизвикани от желание да се окаже влияние,то това не е лобизъм.Има наличие на посредник или представител като свързващо звено между групата граждани и държавните официални лица.Гражданин,който по собствена воля ползвайки допустими за него средства се стреми да повлияе на правителствения чиновник не може да се счита за лобист.Всяко лобиране е неизменно свързано с установление на контакт за предаване на съобщения и ето това е единствения път,по който може да се осъществи влиянието.В такъв образ в широк смисъл лобизмът е установяване на контакт и предаване на съобщение,адресирано до представителите на властта.Макар че болшинството лобисти представляват група имащи особенни интереси,лобизмът не може да бъде отъжествен с дейността и поведението на тези групи. Изследванията за поведението на „групите за интереси” се провежда в различни страни.Независимо от традиците на Съединените Щати в тази област вече има повече информация за лобизма в Европа Лобирането в Европейскя съюз преживява бум след приемането на Единния европейски акт през 1986 г.За да бъде ефективна Европейската комисия, която с времето придобива все по-големи компетенции в специфични технически области като околна среда, потребители и др. има нужда от все повече експертна информация и технически данни.
Различните служби на комисията не разполагат с необходимата информация.Тази роля се изпълнява от лобитата. Три хиляди групи , ангажиращи между 10 и 15 000 души, лобират в европейските институции в Брюксел. Европейските търговски федерации представляват една трета от тези групи, консултантските бюра – една пета, отделните предприятия, неправителствени организации и синдикатите – 10%, регионалните представителства и международните организации – 5%, а тинктанковете – 1%. Това разнообразие на лобисти може грубо да бъде разделено на две категории според защитаваните интереси:”групи за натиск” граждански интереси – екологични каузи, регионални, социални, и интереси на потребителите и „групи за интереси” на производителите – търговски сектор, или на работещите.Въпросът как да бъдат регламентирани дейностите на лобистите се поставя често в Брюксел.Да се приеме американският модел където лобирането е строго регулирано, и има гласуван федерален закон „Закон за регулиране на лобизма”.Чрез него процеса на лобиране е открит и видим за обществото.Съгасно този закон само регистрирани в министерството на правосъдието, лобисти и организации могат да извършват тази деиност и са задъжени да обявяват списъка на клиентите си, както и темите върху които работят и по силата му са задължени на всеки шест месеца да декларират доходите получени по договори в резултат на тази деиност.В ЕС не възприема такъв юридически задължителен подход, а се предпочита лобирането да функционира чрез авторегулация.Съществува само етичен кодекс за поведение на лобиста.Днес всеки лобист, който влиза в европарламента, за да предаде или получи информация, трябва да се регистрира и да подпише кодекса.Всеки евродепутат трябва да направи подробна декларация за всичките си професионални дейности и трябва да отказва подаръци и финансови компенсации.Асистентите на депутатите също трябва да декларират професионалните ангажименти, за които получават заплащане.Според Елен Леблан в крайна сметка сегашната система може би всъщност е ефективна, тъй като лобистите се нуждаят от доверието на институциите и на общественото мнение и имат интерес дейността им да е възможно „най-чиста”.


Европейските групи за натиск са по-склонни от американските да разглеждат политическите партии като полезно средство за представяне на интереси и зависят от лобизма в по-малка степен.Освен това американските партии не признават наличие на твърдо лидерство.Поради тази причина в Съединените щати те почти напълно са се отказали да налагат своите интереси посредством политичеките партии а вместо това взимат на служба лобисти с цел да обезпечат своето политическо представителство.Американските групи за интереси смятат че инициативата за въздействиевие трябва да бъде тяхна и трябва да бъдят чути в момента на приемане на решението.Друга основна разлика между американския и европейския лобизъм е степента на централизация за приемане на решения в правителството.В ЕС приемането на решения е концентрирано високо в кабинетите на изпълнителната власт,а в същото време в Съединените Щати то е поделено между изпълнителните и законодателните органи, а и между федералната и щатската власт.На тази основа болшинството от политически деици в ЕС осъществяват лобиране като допълнителна дейност към своето основно занимание в качеството си на адвокати или представители.Докато в САЩ съществува голям брой професионални лобисти ангажирани само с тази дейност.Съвременната практика на лобиране във Вашингтон представлява смесена практика от директни и индиректни методи.Директните методи такива като личното излагане на гледната точка са предпочитани от повечето лобистите,но на тях не винаги може да се разчита,защото няма гарантиран бърз достъп до официалните лица в нужния момент.Лобистите също отделят много внимание на това комуникационните им канали да останат стабилно открити и действащи.Те предприемат разнообразни деиствия и влагат много средства, за да предизвикат благоразположението на държавните чиновници да спечелят доверие , за да могат да обезпечат бърз и ефективен канал в необходимият момент.Развлеченията, угощенията и подкупите не се използват за тази цел, както е прието да се смята.Защото подкупите са опасни за кариерата както на държавните служители, така и за самите лобисти.Вероятността за реализацията на интереса, който е предстваляван от лобиста зависи главно от комплекса възможности, които той или групата за интерси притежават.
Най-съществените възможности са близост с лицата или държнавата институция, която взима решението по въпроса.Други важни възможности предоставят наличните финансови средства достатъчни за целия комплекс от действия обезпечаващи реализацията на интереса и в зависимост от степента на лигитимност това това включва дори финансиране на предизборни кампании. Оказването на политически натиск в широкия смисъл това включва заплаха за стачки срещу правителството в контролираните от групата дейности до загуба на влияние в парламента също е практика в САЩ.Особенно важна е възможноста за влияние върху средствата за масова информация и използването им при формиране на обществено мнение в подкрепа съответната група която има интерес за решаването, на даден икономичеки проблем.Съвпадението на интересите на различни икономически групи на различни етапи способства създаването на временни коалиционни организации, което рязко разширява възможностите на лобистката структура за решаване на дадения въпрос чрез методите и възможностите които са посочени преди това.Групите за интереси действащи като лобистки структури в сферата на икономиката представляват сложни обединения, включващи в себе си предприятие или група от предприятия, може и да са от различни отрасли,но с еднакви контакти и интереси за изходи на външните и вътрешните пазари.Информационно-аналитически център подготвящ обосновка и оформяне на съответните цели а също така и програма за тяхната реализация.Важна част от структурата е отдела за връзки с общеноста, които поддържа контакти с обществени организации и това е начин да се придаде обществено значение на целите. Винаги обекти на интереси заради, които оказват въздействие на тези групи са от сферата на стопанската дейност: право за упражняване на конкретна стопанска дейност, която е под контрола на държавата такъв пример в Сащ са военно-промишлените отрасли, държавна собственост и право за разпореждането с нея, данъци, квоти, лицензи и държавни поръчки.Всички струтурни елементи, предпоставки и цели на лобизма се отнасят преди всичко към групите за интереси с икономическа основа.Лобирането оказва противоречиво въздеиствие на обществото и държавата.

От една страна тои способства за „оздравяването” на обществото във връзка с постянното взаимодеиствие на държавата и различни икономически групи от обществото и съгласуването на интересите им. Но от друга страна лобизма може да доведе до формиране на криминализиране на държажните институции и отстяване на интересите определени кръгове като така се нарушава стабилноста на обществото.В такъв случаи негативните последствия от лобирането могат да бъдат намалени по пътя на правова регаментация за тази деиност. Много често държавата сключва явни или неявни съглашения с дадена „група за натиск” или „група за интереси”, предоставя й превилегии, но за сметка на това получава и лоялност и гарантирано съдействие за решаване на даден държавен проблем.Принципно се предполага че държавата суверенно контролира и разпределя ресурсите ,статутите , икономическите и социални привилегии а групите за интереси и групите за натиск се стараят за въздействат на държавните институци при разпределението им, но в крайна сметка вземането на решение остава в ръцете на държавате органи и институции, които са избрани и контролирани от цялото общество.А съществуването и функционирането на такива организации,обединения и структури е още един израз на плурализма на съвременните демокрации и за силата гражданското общество фунциониращо вътре в тях.


Използвана литература:
Енциклопедичен справочник- „ Съвременните Американски Съединени Щати”
M. Бетец -„ Лоббизъма в законотворческата деиност”
С. Ларин - „Кой прави Америка? ...Лоббистите”
Използвани са текстове на:
Жан Шаул, Пиер Верлюиз, Елен Леблан и Елоиз Стеклубу.