Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Прабългарският некропол до Нови пазар

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 223207
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 149755
Местоположение: Somewhere In Time

Прабългарският некропол до Нови пазар

Мнение от Mozo » съб юли 19, 2008 17:04

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”





Р Е Ф Е Р А Т


Прабългарският некропол до Нови пазар

















Изготвил:Айше Феимова Рубева
Спец. Античност и средновековие – магистратура
Фак.№206
Шумен 2007 г.

Плисковският укрепен стан е разположен сред поле, което има слабо нагъната, хълмиста повърхност. Плисковското укрепление е център, около който са разположени няколко по – малки каменни крепости, кацнали по околните височини над полето. Всички те са в зрителна връзка с Плиска и образуват добре обмислена укрепителна система.
Цялото плисковско поле е осеяно с археологически паметници: могили, девташлари, землени укрепления и др. Голяма част от тях бяха открити и изследвани от К. Шкорпил – първият изследвач на Плиска. Днес неговите изследвания са извънредно ценни, защото за много от паметниците днес може да се съди единствено от неговите изследвания. Такъв е случаят с голямото землено укрепление, разположено североизточно от днешния гр. Нови пазар, почти до склоновете на височината, върху която е разположена крепостта „Станът”.
Некрополът показва единство по отношение на ориентацията на гробовете. Въпреки констатираните отклонения – постоянни или непостоянни може определено да се каже, че при всички погребения ориентацията е север – юг. Привидно изключение прави погребение №29. Всъщност гробът е ориентиран като останалите гробове.
Ориентацията на гробовете в некропола се отличава подчертано от ориентацията на гробовете в античните и средновековните некрополи на Балканския полуостров. В некрополите и при отделните погребения от античната епоха в нашите земи няма установена строго спазвана ориентация. Гробовете в некрополите на черноморските гръцки колонии, както и в самата Гърция са ориентирани по всички посоки.Същата липса на определено правило в това отношение се забелязва и във вътрешността на страната. Включена в пределите на Римската империя, територията на нашата страна попада под силното влияние на средиземноморската – гръцка и римска – култура. Липсата на установена ориентация на гробовете се забелязва и проследява и през цялата епоха на римското владичество. С разпространяването и затвърдяването на християнството на Балканския полуостров постепенно се установяват и затвърдяват трайни традиции в погребалния ритуал. Посоката на гробовете вече се определя от изискванията на християнската религия и се спазва строго. Установява се посоката И – З, като главата се поставя на запад, а краката – на изток.
Тези установени традиции на погребалния ритуал заварват всички северни „варварски” народи, които от векове живеят край северните граници на империята, а от ІV век започват стремителен натиск към юг. Това се отнася на първо място, до славяните. Те навлизат в културна област, която в много отношения и специално по отношение на погребалния обред пази своите християнски традиции. Вероятно под влияние на тези традиции славяните постепенно изоставят, забравят своите прадядовски погребални обичаи и усвояват новия погребален ритуал. Във всички славянски страни характерен погребален обред се смята трупоизгарянето. У нас все още няма достатъчно данни за най – старите славянски погребения на територията южно от Дунав. Едва от Х и следващите векове имаме определени и точни данни за славянските некрополи около Плиска и Преслав, както и при други центрове от тази епоха. Но тези славянски некрополи вече по нищо не се отличават от некрополите на останалото християнско население на полуострова и особено в пределите на Византия. Всички те имат гробове, ориентирани от запад към изток, и само някои дребни предмети, между които най – характерни са само късовете славянска средновековна керамика, както и фактът, че ги намираме около славянски поселения от тази еоха, дават известни указания за етническата принадлежност на погребаните.
Много по – определени са връзките на нашия некропол по отношение посоката на гробовете с некрополите на неславянските и нехристиянските народи от епохата на ранното средновековие. Ориентацията на гробовете в новопазарския некропол е първото немаловажно указание за различията и връзките на този некропол със същия вид паметници от епохата на Преселението на народите, указание, което стои в съгласие с всички останали данни от некропола.
Трудно може да се направи една характеристика на мъжко, женско и детско погребение в некропола. Причина за това е преди всичко неголемият брой на гробовете в некропола. Няколко гроба са разкрити преди редовните разкопки, други се намериха в много лошо състояние и определението им се затруднява още повече. При антропологическото


изследване се установи с положителност полът на погребаните в 12 гроба. На място бе установен също полът на няколко скелета. От 43 гроба можа да бъде установен полът на скелетите в 28 от тях. При 6 гроба това се оказа невъзможно. Тук влизат и двете погребения чрез трупоизгаряне.
Едни и същи предмети се намират и в мъжки, и в женски, и в детски погребения. Железни ножчета се намираха и в мъжки, и в женски гробове. При погребения и от двата пола се намираха еднакви глинени съдове. Някои предмети, които биха могли да се приемат за характерни мъжки или женски принадлежности, се срещат и при двете погребения: желязна тока в женско погребение №18 и в мъжко №27; костена тръбичка – игленик в мъжко погребение №25 и в женско №38. Само две погребения имат специфично мъжки инвентар: гроб №27, където около умрелия са сложени оръжия на конник, и гроб №33, където покрай копието – пика се намериха части от украсата на конско седло (или от колчан за стрели) и от ръкохватката на лък. За пола на погребаните в гроб №33 говорят определено и двата коня, единствените коне в некропола.
Гробовете не могат да бъдат групирани и въз основа на животните, поставени при умрелия. Едни и същи животни са слагани и при трите вида погребения. Така почти редовно в гробовете се намира агне или овца. Птици, особено кокошки, и то малки още пилета, се намират и при трите вида погребения. Същото се отнася и до едрия рогат добитък. В гробовете с установен пол на погребаните елен се намери в женски и детски погребения, а липсва при мъжките. Но това са само три случая, от които не могат да се направят определени изводи. Във всеки случай при преглед на гробовете с определен пол на погребения се установява сравнително по – голямото обилие и разнообразие на инвентара на мъжките погребения.
Погребалният обред в некропола е свързан с материалната обстановка, в която живее населението. Той отразява до голяма степен бита на това население. Гробният инвентар ни дава непосредствени, макар и непълни данни за облеклото на погребаните, за храната им, за тяхното въоръжение и т. н. Чрез тези материали можем да се доберем до някои данни за поминъка и в последна сметка общо за стопанството на това население. Като се съпоставят тези и някои други данни, може да се достигне да някои по – общи изводи, отнасящи се до социално – икономическото положение на населението. Характерът на погребалния обред, от друга страна, дава известна представа и за някои надстройки в живота на това население и преди всичко за неговите понятия за смъртта, свързани с религиозните представи, частица от неговата идеология. Некрополът може да разкрие само някои страни от живота и идеологията на населението. Това са преди всичко такива материали, които са пряко или косвено свързани с погребалния ритуал и ограничени от него.
До нас са дошли малко следи от облеклото на погребаните. Но сигурни следи показват, че умрелите са били облечени. Това са преди всичко следите от ленена тъкан, полепнала върху метални предмети, с които тя е била в съприкосновение през време на оксидирането на метала. Лененият плат е тъкан от тънки нишки по най – простия начин: за основа са служили същите нишки, каквито за вътъка, премятани през една. Това е т. нар. лито платно. Установяването на тази материя в различни гробове показва, че обикновеното облекло за умрелите е било може би лененото, каквото вероятно са носели и приживе. Умрелите са погребвани с колани, както са ги носили вероятно приживе. Колани са носели вероятно всички, защото при погребения на жени се откриват също. Те са служели за окачване на дребни предмети. По всичко личи, че в повечето случаи мястото на предметите в гроба само напомня мястото им при живия човек.
Както се вижда, колани са носели и мъже, и жени, също и ножчета. Иглениците са били също така необходима вещ и за едните и за другите.
Голяма част от находките в гробовете е свързана с храната на умрелите. Това са на първо място глинените съдове, които в повечето гробове се намериха цели, в по – малко гробове във фрагментирано състояние. Тук спадат също така и животните – цели или части от тях.



По своята форма съдовете се разделят на две групи: кани, обикновено с тясно устие и с по една дръжка за носене и гърнета. Формата на съдовете отговаря на тяхното предназначение както в живота, така и в погребалния обред. В каните се слагали течности, а в гърнетата и особено в по – плитките паници твърда храна.
Наличността на животински кости в гробовете е един общ признак, характерен за целия некропол. Най – разпространен е бил дребният добитък. Особено предпочитание населението е имало към агнетата. Твърде често в гробовете са слагани пилета и изобщо птици. Предпочитали са да слагат млади животни. Това обстоятелство подкрепя мисълта, че слаганите животни в гроба предназначени за храна на погребания. Осемте примера на едър рогат добитък показват, че и говедото е било много застъпено в обреда. Еленът установен в четири гроба, е бил сложен също като храна. Това е единственият дивеч в некропола.
Конете трябва да бъдат разгледани от друго гледище, тъй като положението, в което ги намираме показва, че те са били сложени в гроба не като храна на погребаните. Напротив, тяхната роля се рязко различава от ролята на животните, сложени в същия гроб – два агнета, теле, пиле. Те са хвърлени в гроба без грижа за положението, в което ще бъдат заровени.
Особено значение в погребалния обред имат конете от гроб №33. Били са заровени в клекнало положение. Конете са били убити и специално наредени така, като че ли да бъдат готови веднага да бъдат възседнати от заровените с тях хора. Убиването на конете в гроба е станало при определен ритуал, за който съществуват известни податки в самия гроб. Върху външната страна на лопатестите кости от плещите им бяха установени правилни кръгли, но плитки дупки. Те са разположени правилно върху костите и се повтарят по един и същ начин и при двата коня. Проф. Ст. Иванов установи, че тези дупки са направени в момента, когато конете са били убити, но че не тези рани са причинили смъртта им, тъй като само някои дупки са пробили изцяло костта. При всички случаи това е погребение на знатни хора. Погребаните в такива гробове са или дружинници, или изобщо членове на родови колективи, стоящи по – високо от останалите си съплеменници тъкмо по линията на военния бит и организация.
Интересна роля в погребалния обред играят въглените и горялата вар, намерени в няколко гроба. Въглени се намериха в гробовете №27, 30, 31, 37, 38, 39, а вар е установен в гробове №31, 33, 37.
Много характерно е положението, в което бяха намерени въглените и варта в гроб №31. Извитият гръбначен стълб на скелета показва, че трупът на погребания е бил положен върху куп горели материали. Впоследствие, при разлагането на трупа, костите са се разместили около огнището. Обредът може да бъде възстановен в общи линии така: след като е била изкопана гробната яма, на дъното й са били струпани и запалени дребни съчки. Вероятно през време на горенето върху огъня са били хвърлени парчета вар. Едва след това е бил спуснат трупът на погребания.
Явно е, че огънят е играл ролята на очистваща сила, насочена срещу други, вредни сили. В представите на населението, което е оставило некропола, тези вредни сили са могли да смутят спокойното пребиваване на трупа в гроба, да се „вселят” в него и го върнат между живите. Огънят е онази апотропеична сила, с чиято помощ живите са се предпазвали от вредното въздействие на умрелия. Към силата на огъня се е прибавяла и силата на печената вар. Изглежда нейната роля в обреда е аналогична с ролята на огъня. Варта е използвана в съвсем ограничени количества.
Употребата на огъня и варта сигурно има връзка с трупоизгарянето – обред, засвидетелстван два пъти в некропола. Те показват връзката между двата вида погребения.
Голямо значение за характеристиката на погребалния обред имат гробовете с трупоизгаряне. Това са гробове №31а и 42. Гробовете чрез изгаряне са най – плитките в некропола. Горените кости са слагани направо в земята в малка яма, изравяна плитко. Кладите са се намирали някъде настрани от некропола, костите на изгорените били събирани




там и донасяни само, за да бъдат погребани. Обредът при погребването на горените кости не се отличавал съществено от обреда при трупозаравянето.
В некропола може да се проследи едно развитие по отношение употребата на огъня или по – точно едно степенуване – установени са гробове с пълно изгаряне и други – повечето, - при които огънят играе вече второстепенна роля. Този факт може да бъде разгледан от две страни. Наличието на погребения чрез изгаряне може да бъде гледано като преживелица в погребалните традиции на една и съща култура. Но то може да се схваща и като признак на влияние на една върху друга погребална традиция, като проява на взаимното им проникване.
В ранния езически период в живота на славянските племена е господствало като погребален обред трупоизгарянето. Обратно на старославянската погребална традиция, почти всички народи от Великото преселение на народите – германци(готи), сармати(язиги), тюрки(авари) и др. – погребват мъртвите си без изгаряне. На Балканския полуостров по време на нашествията и след това изгарянето сигурно е било вече забравено от местното население. В такъв случай с право бихме сметнали присъствието на гробове с изгаряне в некропола като славянско влияние в погребалния обред на едно неславянско население. В новопазарския некропол можем да открием различните етапи в трансформирането на погребалния обред на една и съща култура от трупоизгаряне към трупополагане. Новопазарският некропол следователно отразява междинен момент, когато все по – рядко се прилага една отживяваща традиция на погребване чрез изгаряне, като се заменя с нова практика – трупополагане. Отгласът на някога доминиращия обред се е задържал в някои детайли до момента на възникването на този некропол.
Промените, които се забелязват в развитието на погребалния обред, отразяват без съмнение дълбоки промени в развитието на обществото, което е оставило този некропол. Промените в идеологията са отражение на промените в базата, на промените в обществения строй.
В некропола може ясно да се проследи развитие в положението на скелета в гроба. В това отношение има голямо разнообразие. В два гроба скелетите са напълно свити( гроб №7 и 35). По – слабо свити са скелетите също в два гроба - №24, 32. Още по – изправени са скелетите в три гроба №19, 21, 31. Във всички останали гробове скелетите са положени по гръб с опънати крайници. Типични са свитите скелети в гроб №7 и 35. Ясно личи при тях, че трупът на умрелия е бил прегънат така, като че ли коленете му са били превързани за шията. Иначе не може да се обясни тази извънредно силна превитост, особено при първите два примера. При това докато скелетът в гроб №7 е бил поставен, изглежда, първоначално седнало положение, а след това постепенно е полегнал по гръб, то трупът в гроб №35 е положен на лявата си страна почти с лицето надолу – захлупен.
Съществува известна връзка между дълбочината на гроба и положението на погребания в него. Колкото по – плитки са гробовете, толкова скелетите са по – силно прегънати, и обратно – дълбоките гробове обикновено скелетите са с опънати крайници.
В практиката да се свиват труповете на мъртвите при погребването им може да се съзре една преживелица от дълбока старина.
В погребалния обред могат да се доловят две концепции по отношение на мъртвия. От една страна, смятат умрелия за обладан от нечиста сила, която по всякакъв начин трябва да бъде унищожена, да бъде преграден достъпът й до живите. Коти израз на това схващане могат да бъдат приети факти като употребата на огъня като очистваща апотропеична сила до пълното изгаряне трупа на умрелия. След като е унищожена възможността мъртвият да вреди на живите, неговите останки могат да бъдат заровени по – плитко в земята. По – малко опасни са също така и овързаните трупове. Тях също заравят плитко. За да се предпазят от мъртвия, завързват краката му и го заравят плитко, или пък ако не са го завързали, поставят го в по – дълбока яма. От друга страна, мъртвият може да бъде полезен за живите като техен представител в царството на мъртвите.



Много важен принос в характеристиката на културата на новопазарското население е фактът, че в три гроба черепите на погребаните са изкуствено деформирани още приживе. Ясно личи от антропологическото изследване, че черепите на тези индивиди са били превързани с широка лента през тила така, че темето е издуто. Следа от стягащата превръзка личи особено ясно при черепа от гроб №28.
Превързването и изкуственото деформиране на черепите е засвидетелствано у много народи като белег на особено достойнство.
Данните и материалите от новопазарския некропол не стоят откъснати от някои известни по – големи находища или отделни находки в Североизточна България и на първо място от Плиска. Проучванията в Плиска показват как е изглеждало селището, откъдето е произлязъл новопазарският некропол. В обредно отношение погребението в могила 33 в Плиска е сходно с погребения №31а и 42 в Нови пазар. При еднаквия обредно – култов характер на погребенията могила 33 представлява една разновидност. Различно е външното оформяне на погребението – наличието на могила над погребението чрез изгаряне.
Върху високото бърдо северно от Мадара, което отделя горното течение на Провадийската река от нейния южен приток, р. Мътница се издигат 6 на брой плоски широки могили. Тези могили са разположени на място, където се открива широк поглед както на север към Плиска, така и на юг. Централните погребения в могилите датират към VІІІ – VІІ в. пр. н.е. Важни за нас са вторичните погребения в могилите ІІІ и ІV.
Погребения №1 и 2 и особено №5 в могила ІІІ, както и погребение №4 в могила ІV напълно отговарят на картината, която имаме в Нови пазар. Преди всичко ориентацията на погребенията е същата – североизток – югозапад или север – юг. Сходство има и в положението на скелетите: поставени по гръб с опънати крайници или свити без промяна на ориентацията. По отношение на обреда обаче гроб №5 в могила ІІІ е особено важен. Тук имаме погребение на мъж, над когото е погребан конят му. Така този гроб стои в пряка връзка с гроб №33 на новопазарския некропол. Освен това предметите, намерени около скелета, с изключение на златните коланни накити, отговарят напълно на някои предмети от Нови пазар. Ножът е намерен в почти същото положение, както в гроб №29. Огнивото и кремъкът са били също така окачени на колана, както вероятно са били окачени и железните предмети, намерени около тазовите кости на скелетите в гроб №16, 17, 18 и други в некропола. От всичко това е ясно, че и по своя обредно – култов характер,и по своите материали гробовете от новопазарския некропол и особено гроб №33 и тези от Мадара са напълно сходни. Едни и същи предмети с еднакво предназначение са сложени при умрелите по един и същ начин. Изводът е че разгледаните гробове в Мадара са представители на същата култура, която е отразена в некропола до Нови пазар.
Не е без значение фактът, че това богато погребение в Мадара е открито като вторично в могила. Вижда се, че погребенията в могили не са били чужди на това население. Те са търсели стари могили, за да погребват мъртвите си, и с това, изглежда, да поддържат една отживяла погребална традиция.
Кратките данни за най – близките по място паралели на новопазарския погребален обред показват, че паметниците на представената в некропола култура са разпространени в Североизточна България по – точно плисковското поле, и не представляват нещо случайно, откъснато от археологическата обстановка в тази част на нашата земя.
Както показват още първите паралели от околните на Нови пазар находища, сходства и примери за нашия некропол като цяло трябва да търсим сред паметниците на ранното средновековие и, на първо място, сред паметниците на „варварските” култури. На пръв план тук изпъква епохата на т. нар. Велико преселение на народите, бурна и изпълнена с бързи етнически промени, обхващаща няколко века – от ІІ до VІІ. Загиването на Римската империя се съпровожда от сътресения във вътрешния й живот, от появата по северните й граници, особено по дунавския лимес, на нови племена и народи, които допринасят за нейното загиване и създават по окрайнините на стария културен свят нови културни традиции. В



много от паметниците на материалната култура на тези народи, в паметниците на тяхното изкуство могат да се проследят наред с различията и много общи черти, създадени както изглежда, на базата на широки политически и културни връзки между тях. Тези общи елементи се долавят и в погребалния обред на много, често пъти различни по етнически произход народи от тази епоха.
В унгарската равнина паралели за новопазарския некропол дават редица некрополи от епохата след загиването на хунската държава. В археологическите паметници от аварско време проличава ясно как наследените местни традиции, в това число и славянските, се преплитат с други, чийто път минава през Северното Черноморие, Волго – донските степи, Кавказ и води на изток.
Особено важни паралели предлагат некрополите в Юлльо, Кишкьорьош, Йошкю и Юташ в Унгария.
Погребалните традиции, отразени в паметниците от времето на аварското могъщество, могат да бъдат проследени и в погребални паметници от предходната епоха, времето, когато среднодунавската равнина е била заета от многобройни племена на хунския съюз. Разглежданият тук погребален обред като цяло или отделни негови характерни черти водят произхода си от неаварски и нехунски паметници или паметници с неазиатски традиции. Както е известно, особена роля в хунския племенен съюз играят сармато – алански племена, които са се спрели в поречието на Дунав и Тиса заедно с първата вълна от народи, идващи от изток. Заварени от хуните там, те са представлявали немаловажна част от това краткотрайно, но могъщо племенно обединение.
Към сходствата между новопазарския некропол и изброените находища в Унгария по отношение на ритуала се прибавят и сходствата в личния инвентар на погребаните. Много общи черти могат да се проследят между керамиката на някои от тези находища и керамиката в Нови пазар.
В средата на първото хилядолетие от н.е. сармато – аланските племена в югоизточните райони на заеманата от нейните представителни паметници територия създават връзката й с т. нар. салтово – маяцка култура в поречието на Дон и Поволжието. Некрополите в областта Богучар по течението на р. Дон, близо до тях се намира некрополът при Зливка, където и керамиката и другите предмети на гробния инвентар, както и чертите на погребалния обред имат много общо с некропола до Нови пазар.
Разкопките в района на гр. Куйбишев разкриха нови паметници, които стоят в пряка връзка с нашия некропол. Това са преди всичко две находища – при Большие Тарханы, Татаристан, и при Кайбел, Уляновска област.
Тези находища се свързват определено с прабългарите – пришълци от Приазовието – се датират точно в VІІ – VІІІ в. Убедителните им аналогии с некропола до Нови пазар са решаващи при тълкуването на нашия паметник.
За да се добие правилна представа за сармато – аланската култура от времето на ранното средновековие, което ще ни помогне да изясним характера на новопазарския некропол и мястото му между другите сродни паметници, необходимо е да се спрем накратко на най – представителните паметници в Северен Кавказ – некрополите. В тях най – ярко е отразена връзката между северокавказките паметници от ранното средновековие и находищата от степната и лесостепната области почти до 1000 км далеч от север. Тази връзка представляват до нахлуването на хуните сармато – аланските племена. Развитието на тази култура на местна почва може да се проследи по различни некрополи в Кавказ или по различните им слоеве. При тях ясно се проследява преходът от дълбока древност до времето на хазарско – арабското владичество – до края на първото хилядолетие на н.е.
Основната част от тези некрополи е добре датирана от византийски и арабски монети във втората половина на първото хилядолетие на н.е. Така некрополът в Голиат е датиран между VІ и ІХ век. Рутха е датиран по един пахлевийски надпис върху пръстен от VІ в. Горният слой гробове в Задалиск се поставя между VІІ и ХІ в., докато долният слой е по –



ранен и датира от ІV –V в. В некрополите на Камунта са намерени византийски монети от Анастасий (491 – 518), Ираклий (638 – 641), Константин ІІ (641 -668), както и сасанидски и арабски монети от 521 г. до 777 г.
Анализът на погребалния обред от некропола до Нови пазар показва, че този паметник се свързва с находищата на сармато – аланската култура, а в Поволжието – с паметници на прабългарската култура от VІІ – VІІІ в. и следователно се отнася към първите векове на Първата българска държава.
Прочетено: 1066 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “История”