АРТЕЗИАНСКИ ВОДИ

Артезианските води носят своето наименование от френската провинция Артуа, старото латинско име на която е било Артезия. Там за пръв път в Европа, през XII век, започнали да използват такива води.
Формирането на артезианските води е свързано с геоложките условия, при които се редуват водопропускливи и водонепропускливи пластове. Водопропускливият, т.е. водоносен, пласт (хоризонт) е включен между два водонепропускливи пласта. Водите в него изпиват хидравличен натиск и при пробиване на горния водопропусклив пласт бликат на повърхността като напорни, наподобяващи фонтан. Ето защо те се наричат още напорни или фонтаниращи води.
Комплексът от водонепропускливи и водопропускливи пластове може да има синклинално или моноклинално* простиране. При първия случай се формира т.нар. артезиански басейн а при втория – артезиански склон. Артезианските басейни са характерни за котловините и низините. Моноклиналните артезиански структури имат по-широко разпространение в природата. Артезиански склон може да се образува и от артезиански басейн, когато той е подложен на разсядане, или когато се дренира от дълбока речна долина.
Артезианските извори обикновено се отличават с голям дебит. Ето защо те са истинско богатство за районите, в които са разпространени. Артезианските води имат голямо значение за водоснабдяването на пустините и полупустините, а също така и за районите с постоянни валежи. Широко известни в Европа са Парижкият, Московският и Днепровско-Донският артезиански басейн. В Северна Америка такива са Дакотският и Уисконсинският. Особено голямо значение имат Австралийският и Северноафриканският.Артезианските води се използват както за водоснабдяване и напояване,така и в промишлеността.
В България поради голямото разнообразие на геоложките условия са формирани множество артезиански склонове и артезиански басейни. По-големите от тях са в Дунавската равнина, в Предбалкана, в Източния дял на Стара планина, в котловините в западната част на Южна България – Софийска, Радомирска, Кюстендилска и др. Типичен артезиански склон е формиран в околностите на Петрич. При пробив на водонепропускливия пласт водите фонтанират и се използват на самоизлив за напояване на зеленчуковите градини. В Горнотракийската низина напорни води са формирани в източната част на Пловдивското поле, в Източномаришкия въглищен басейн, в Хасковското поле и в Свиленградско.



*моноклинала – форма на залягане на земните пластове, която се характеризира с малък наклон на една страна. Обикновено представлява крило на някое обширно издигане или хлътване на земни пластове