Акционерно дружество “
Акционерното дружество е класическо капиталово търговско дружество,
при което има почти пълно откъсване на дружеството като юридическо лице
от неговите членове. По тази причина те не се наричат съдружници както в останалите четири търговски дружества, а акционери. Капиталът на дружеството е разделен на равни части, наречени акции. Акциите са ценни книги, които материализират капитала и членството в акционерното дружество.Акционерното дружество има няколко съществени характеристики:
- то е най – подходящата форма за привличане на голям по размер
капитал
- чрез него се ограничава стопанския риск на участниците при
извършване на дадена дейност, като в известна степен се прехвърля върху кредиторите на акционерното дружество
- акционерното дружество дава възможност за сравнително най – лесно
прехвърляне на дялово участие върху други лица
- акционерното дружество е най – подходящата дружествена форма за
приватизация на държавна собственост чрез образуване на еднолично акционерно дружество с държавно имущество
- капиталът на акционерното дружество задължително се разпределя на
равни части и се материализира в ценни книжа. Това е най – съществената особеност на акционерното дружество
- акционерното дружество е юридическо лице с изключителна
отговорност, като акционерите не отговарят за задълженията на акционерното дружество.
Именно ето тези характеристики обуславят широкото разпространение на акционерното дружество във всички страни с пазарна икономика, включително и вя България.
Акционерното дружество се образува без подписка ( симултантно ). Трябва да се проведе учредително събрание, което да вземе важни решения. Такива решения са за учредяване на акционерно дружество, за приемане на устава, за установяване размера на разноските по учредяването, за избор на надзорен съвет или на съвет на директорите. Приемането на тези решения и целия учредителен процес се регулират от съда при регистрацията. Решенията за учредяването на акционерно дружество трябва да се приемат единодушно и да се протоколират по реда, по който се протоколират решенията на общото събрание на акционерите. Решенията, които касаят установяване на размера на разноските по учредяване и за избор на надзорен съвет се приемат според установения ред за гласуване на от самото учредително събрание. Учредителното събрание не трябва да се смесва с общото събрание на акционерите. То е само правно – техническо средство за обективиране волеизявленията на учредителите и се явява елемент от фактическия състав на образуването на акционерното дружество. При образуване на акционерно дружество следва да се прави разлика между обявен, записан и реално внесен капитал. Обявеният и записания капитал трябва да съвпадат. Ако няма лица, които да инвестират в ценни книжа, обявеният капитал трябва да се редуцира до записаният, като се спазва определеният минимум в закона. Реално внесеният капитал не трябва да е по – малко от 25 процента от записаният капитал. Образуването на акционерното дружество подлежи на обнародване в “ Държавен вестник “
Акционерите имат права и задължения, които биват имуществени и неимуществени.
Имуществените права се изразява в дивидент, право на лихва върху направените вноски, право на ликвидационен дял.
- дивидента е основно имуществено право, което е съразмерно на
номиналната стойност на притежаваните акции. При привилегированите акции може да се получи и по – голям дивидент.
- правото на лихва върху направените вноски – то е изключение, тъй като
противостои на правото на дивидент. При акционерното дружество може да има лихвен процент, но той е голямо изключение. За получаване на лихва не е достатъчно решение на общото събрание, то трябва да е изрично предвидено в устава. Правото на лихва основно се признава в два случая – когато акционерите изплащат акциите си в различно съотношение ( в този случай лихвата се изчислява върху разликата в повече, с която отделните акционери изплащат в повече ) и когато акционерното дружество не може да започне дейност в определения период след регистрацията ( няма да има и дивидент )
- правото на ликвидационен дял е облигацинно право, а не вещно, тъй
като акционерите не са съсобственици, а само кредитори на акционерното дружество. Те имат облигационни права, а не вещни. Висшия конституционен съд категорично привежда тази разлика. Ликвидационния дял може да се състои и от имущество, т.е. той не винаги е в пари, но Висшия конституционен съд допуска той да се определи във вещи при невъзможност да бъде изплатен в пари.
Неимуществените права са :
- управителни – акционерите имат право на участие в управлението и да
бъдат избирани в органите за управление.Акционерите имат право на глас в общото събрание, който е съразмерен на притежаваните от тях акции. Могат да бъдат издавани и безгласни акции, т.е. акции, без право на глас, както и многогласни, т.е. право на два или повече гласа. Правото на глас е гарантирано в значителна по – голяма степен от правото на дивидент. Правото на дивидент може да бъде отнето от Общото събрание с клалифицирано мнозинство.
- контролни – това е правото на информация, което е най – актуалното
право в последните години. У нас това право не е гарантирано, макар че е предвидено в Търговския закон. Други контролни права са право да се преглеждат счетоводните и търговски книги и правото да се иска отмяна на решение на Общото събрание пред съда, в който е регистрирано дружеството.
Имуществените задължения се изразяват в това да се внесе стойността на
записаните акции чрез вноски, които биват парични, непарични или смесени. Вноските трябва да се направят реално. Не се допуска опрощаване или прихващане за акционер, който има вземане от акционерно дружество. При невнасяне стойността на записаните акции те могат да се обезсилят. На тяхно място се записват нови акции или капиталът се намалява. Друго задължение е задължението за плащане на законна лихва или обезщетение за вреди при невнасяне на непарична вноска. В устава може да се определи и неустойка, която има това предимство, че се дължи винаги, дори и да няма вреди.
Акционерите нямат неимуществени задължения, нямат задължения за неизвършване на конкурентна дейност. На практика съществува само едно задължение – да се внесе капитала на записаните акции. Ако в устава се запишат други задължения, те са частично нищожни. Акционер не може да бъде изключен след внасяне на капитала.
Разпределението на акционерния капитал на акции е най – характерната
особеност на това търговско дружество. Другите особености са обусловени от тази характеристика. Акциите имат главно приоритетно значение. Акционерното дружество ограничава стопанския риск и в значителна степен той се прехвърля върху кредиторите т.е. акционерът не може да загуби повече от това, което е внесъл.
Акциите имат три основни значения:
- материализират акционерния капитал като сумата от номиналната
стойност на акциите дава номиналната стойност от капитала
- те материализират правата и задълженията на акционерите – на
дивидент, на ликвидационен дял
- като ценни книжа акциите са инвестиционни и легитимационни ценни
книжа.
Инвестиционни са, защото намерението е да се получи доход. Ето затова акционерите често се наричат инвеститори.
Търговските ценни книжа имат за цел да опосредят разплащанията в търговския оборот. Такива са чекът, записът на заповед, менителницата. Затова търговските ценни книжа са платежно или кредитно средство, но това не важи за акциите.
При легитимационните ценни книжа правата на лицата възникват преди издаването на ценна книга. След издаването им правата могат да се упражняват само заедно с нея.
При конститутивните ценни книжа правата възникват с издаването на ценната книга. Преди издаването й лицата нямат права. Такива са търговските ценни книжа – чек, запис на заповед и менителница.
Като ценни книжа акциите имат определени реквизити, които са дадени в чл.183(1) от точна 1 – 8, като се приема, че те са задължителни реквизити на акциите. Последицата , ако липсва реквизит е такава, че липсва и ценна книга. Отклонение от този принцип е възможно само, ако закона е предвидил начин за попълване на даден реквизит.
Неразделна част от акциите са купоните за дивидент. Ако акциите се прехвърлят, прехвърлят се и купоните т.е. те следват съдбата на акциите.
Акциите имат няколко стойности:
- номинална стойност – стойността, която се отбелязва върху лицевата
страна на акцията. Акции без номинал са недопустими. Минималната номинална стойност на акциите е 1 лев. По – голяма номинална стойност на акцията трябва да определена в сума цели левове.
- емисионна стойност – това е стойността, по която акцията се продава от
акционерите. Тя трябва да е по – голяма или равна на номиналната стойност. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио. Обикновено ажиото не е голямо като отделна стойност на отделната акция, но се получава голяма сума като цяло. Емисионната стойност може да бъде по – ниска от номиналната само на основание специален закон.
- пазарна цена т.е. борсов курс. Не всички акции се продават на
фондовите борси. Цената, по която акционерите могат да прехвърлят акциите си – това е цената на вторичния пазар. Тя се формира в следствие на различни фактори и може да е много висока и много ниска в сравнение с номиналната стойност.
Съществува мнение , че има и една т.н. действителна стойност, която не винаги съвпада с тяхната пазарна цена. Тя може да се установи при анализ на имущественото състояние на акционерното дружество. Някои твърдят, че пазарната цена и действителната са равни.
Съществуват няколко вида акции:
1. Налични и безналични
- налични акции – те имат веществен носител т.е. те са материализирани
в документ, който трябва да съдържа определени реквизити.
- безналични акции – те нямат веществен носител т.е. те не са
материализирани в документ. Те са уредени за пръв път в САЩ през 1995 година с цел да се намали документооборота. Залагането и разпореждането с тях става технически. На притежателите им се издават поименни удостоверения, които не са ценни книжа.
2. Поименни и на преносител
- поименни – на лицевата страна се посочва името или фирмата на първия титуляр. Те могат да се прехвърлят чрез джиро. Легитимацията следва от поредността на подписите на прехвърлителите. Поименните акции могат да се прехвърлят преди изцяло да е внесена стойността им. За невнесената част стория и новия акционер отговарят солидарно пред акционерното дружество. Прехвърлянето на поименните акции има действие за акционерното дружество след вписването в книгата на поименните акционери. Джирото няма действие за акоционерното дружество. Поименните акции могат да бъдат винкулирани или невинкулирани. Винкулирани са акциите, за чието прехвърляне са предвидени уставни ограничения.
- на преносител – предават се стяхно предаване. Владелецът на ценна книга на преносител се смята за неин собственик и за кредитор на правата, които тя материализира. Акциите на преносител могат да се получават от акционерите, при пълно внасяне на стойността им. Докато поименните акции могат да се получават при внасяне на 25% от стойността им.
Някои акционерни дружества нямат право да издават акции на преносител, а акциите им задължително са поименни. Акциите на преносител и поименните могат да се превръщат от един вид в друг.
3. Обикновени и привилегировани
- обикновените акции материализират правото на дивидент, правото на ликвидационен дял, правото на глас в общото събрание.
- привилегированите акции материализират особени права. Тези привилегии трябва да бъдат предвидени в Търговския закон и устава или само в устава на акционерното дружество. Привилегиите могат да бъдат имуществени или неимуществени. Имуществените привилегии са посочени в чл.182(1) и това са гарантиран дивидент, допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидация. Неимуществените привилегии засягат основно правото на глас в общото събрание на акционерите.
4. Безгласни и гласни
- гласни акции – някои акционерни дружества могат да издават акции само с един глас – нито безгласни, нито многогласни
- безгласни акции – те могат да бъдат само привилегировани акции с оглед имуществени права, като това трябва да е предвидено в устава. Безгласните акции възвръщат правото си на глас с отпадане на предоставената привилегия.
5. Парични и непарични
- паричните акции са с право на дивидент
- непаричните акции по решение на общото събрание не се изплаща дивидент, но за сметка на това се издават нови акции. Те се придобиват в същото съотношение като притежаваните. При тях се отнема правото на дивидент.
Облигациите също са инвестиционни и легитимационни ценни книжа. Те могат да бъдат от същите видове като акциите. Има сществени разлики между акции и облигации. Акциите са средство за финансиране на акционерното дружество, а облигациите са средство за кредитирането му. С издаването на облигациите се осъществява особен вид публичен заем за потребление. За издаването им трябва да се открие подписка със задължително установено нормативно съдържание. В сравнение с акциите облигациите материализират по – малко права – право да се получи т.н. номинална стойност и акцесорното право на лихва. Облигациите нямат право на дивидент, на ликвидационен дял. Те материализират само правото да се получи номиналната им стойност и лихва. Само по отношение на едно право облигационерите са приравнени на акционерите и това е правото на информация. При инвестирането в облигации има по – малък стопански риск, в сравнение със закупуването на акции тъй като при прекратяване на акционерното дружество с ликвидация облигационерите се удовлетворяват с предимство. Само акционерни дружества, които отговарят на определени условия могат да издават облигации. Тези условия са:
- акционерно дружества, които имат две години съществуване
- размера на облигационния заем да е до 50% от реално внесения капитал
Интересите на облигационерите се защитават в акционерното дружество чрез общото събрание на облигационерите, групи по интереси и представители. Като решенията на общото събрание на акционерите, които засягат облигационен заем трябва да се приемат след вземане в предвид решението на облигационерите. Те могат да не го възприемат, но трябва задължително да са го чули т.е. съвещателно е мнението на облигационерите Следователно необходими са две решения – на ощото събрание на акционерите и на общото събрание на облигационерите.
Облигациите могат да се конвертират в акции и това е един от допустимите
способи за увеличаване на акционерния капитал.
Акционерния капитал може да се увеличи или намали по определени
способи. Така, че не зависи от акционерното дружество как да го увеличи или намали. То решава само за това увеличаване или намаляване. Увеличаването може да стане по различни причини, които основно са финансови – гарантиране на кредиторите. Те по принцип не могат да задължат акционерното дружество да увеличи капитала си. Начините са:
- по решение на общото събрание на акционерите
- по изключение – по решение на даден съвет. Съветите могат да увеличават
капитала, само ако това е предвидено в устава и само чрез издаването на нови акции. Нашият търговски закон допуска тази възможност до 5 години от регистрацията на акционерното дружество.
Увеличаването на капитала може да стане и чрез издаването на нови акции. В
тези случаи акционерите имат право да придобият част от новите акции, която съответства на притежаваните стари акции. Това право може да отпадне по решение на общото събрание или на основа на устава.
Увеличаването може да стане и чрез увеличаването на номиналната стойност
на издадените акции. Увеличаването може да стане също така и чрез превръщането на облигациите в акции. Може да стане и срещу вноски или без вноски на акционерите. Обикновено става чрез вноски т.е. да има не само номинално, но и реално увеличение на капитала. Може и без да има вноски – това е в случаите на неразпределена печалба и се издават съответно акции или със средствата от фонд “Резерви”, когато те надхвърлят минималния задължителен капитал.
Предпоставка за увеличаване на акционерния капитал е първоначално
записания капитал т.е. записаният при регистрацията капитал да е внесен докрай. Казано с други думи не може да се прави увеличение на капитала, преди той още да е постигнал стойността, която е записана при учредяването на акционерното дружество.
Намаляването на капитала може да стане само по решение на общото
събрание на акционерите. Не е допустимо това събрание да делегира на даден съвет това право или да става на базата на уставна клауза. Следователно това правомощие е непрехвърлимо на други органи. Основно причината за намаляването на капитала е изкуствено плащане на дивидент. Начините за намаляване са няколко:
- намаляване на номиналната стойност на акциите
- чрез обезсилване на акциите. То може да стане посредством обратно
изкупуване от страна на акционерното дружество. При обратното изкупуване трябва в устава да се посочат срокове, условия и размер. След придобиването на акциите от акционерното дружество те трябва да се унищожат.
Намаляването може да стане и със съгласието на кредиторите. Решенията за
намаляване или увеличаване на капитала трябва да се впишат и обнародват в Държавен вестник.
Съществуват три ситеми за управление – едностепенна, двустепенна или
смесена
- едностепенната система включва общото събрание и съвета на директорите
- двустепенната система включва общото събрание на акционерите, надзорен
и управителен съвет.
- при смесената система акционерното дружество може да избира между двете
системи. Нашият търговски закон е възприел тази система с приоритет на едностепенната.
В никакъв случай не се допуска смесване между едностепеннта и
двустепенната система. Съвета на директорите и Управителния съвет са различни органи, макар понякога компетентността им да съвпада само от части. По – широка компетентност има едностепенната система за управление в сравнение с Управителния съвет.
Надзорния съвет има функции вътре в акционерното дружество и не бива да
се смесва и няма нищо общо с Контролния съвет. Надзорният съвет има право да избира и освобождава членове на Управителния съвет и то по целесъобразност.
Съвета на директорите взема решение самостоятелно и няма контролен
орган.
Управителния съвет или съвета на директорите са изпълнителни или
представителни органи. Двата съвета могат да възложат управлението и представителството на изпълнителни членове. Изпълнителните членове са от категорията на законния представител и са по – особени и неизяснени в ТП литература.
Общото събрание на акционерите не е върховен орган за управление. То не е
такъв тъй като решаването на редица въпроси е отнесено в компетентността на Съветите. В тях по принцип участват лица, които не са акционери. Тенденция е в Съветите да влизат специалисти тъй като общото събрание на акционерите е тромав орган.
Съществуват и акционерни дружества с особен правен режим. Такива са
банките, застрахователните дружества, стоковите и фондовите борси, инвестиционните дружества, приватизационните фондове. Правният режим на тези дружества е общ и особен. Общият се съдърва в Търговския закон, а специалният в съответните специални закони, които имат пряко приложение, Търговския закон се прилага само субсидирано.
Основните им характеристики са следните:
1. Ограничена правоспособност и дееспособност. Изразява се във
възможността да се сключват определени сделки. Нарушаването на това изискване води до нищожност на съоветната сделка
2. Във връзка с образуването по разрешително нормативната система се
включват три елемента:
- приемане на учредителния акт
- разрешение от държавен орган
- регистрация
Упражнява се два вида капитал – за целесъобразност при даване на
разрешението и за законосъобразност при съдебната регистрация.
За някои от тези акционтерни дружества нормативно – разрешителната
система се прилага и при тяхното преобразуване, например при банките, застрахователните дружества и приватизационните фондове. За други – фондови и стокови борси – могат да се преобразуват по нормативната система. За тези акционерни дружества е допустим само единия вид преобразуване чрез реорганизиране, което има четири проявни форми – сливане, вливане, разделяне и отделяне. Не е допустим вторият вид преобразуване, а именно – превръщането в друг вид търговски дружества.
Акционерните дружества с особен правен режим имат следните специфични
характеристики:
- при тези акционерни дружества размерът на минималния капитал е
значително по – висок
- специфичната структура на капитала и вида на вноските се определят от
специфичен закон или от съответния държавен орган по оперативен ред
- с оглед вида на акциите - някои акционерни дружества могат да издават само
поименни акции – приватизационните фондове
- с оглед гласовете – някои от тези акционерни дружества могат да издават
акции само с един глас – фондови и стокови борси
- приватизационните фондове не могат да издават привилегировани акции
- с оглед управлението – някои от тези акционерни дружества трябва да
прилагат едностепенна система – борсите
- с оглед представителството – банките трябва да се предствят от минимум две
лица
- специален административно – правен режим на санкциите – глобите са
много високи и са ограничени възможностите за обжалване
- специален режим за чуждестранно участие – чуждестранно лице може да
извършва дейност само ако регистрира клон (клонът не е юридическо лице)
- минимален брой членове, който се изисква за някои акционерни дружества -
например стоковите борси – 50 члена
- специален режим за обявяване в несъстоятелност за банките и
застрахователните дружества, другите се обявяват по общия ред.